Изключително много обаче ми допадна презумпцията на един от идеолозите на целия проект – журналистът Диана Иванова. И в това, а и в други нейни начинания, тя залага на идеята, че една съвсем просто разказана, ненаситена с поанти и обрати, обикновена история от битието на малкия човек е по-въздействаща от литературни, сценарни, филмови и всякакви други творчески замисли (които така или иначе често разкрасяват с променлив успех именно такива оригинални истории).
На този принцип се гради и първоначалният тласък на Румънската Нова Вълна в киното. „Стек Кент и пакет кафе“ пък лесно може да се определи като същинския й старт, предвид получената берлинска „Златна мечка“ от 2001г.
Малки пояснения за лаици (аз самия съм донякъде такъв и трябваше да си ги ровя и да питам, така че да са ти наготово, приятелю некинаджия):
Да спечелиш споменатата награда е нещо НАИСТИНА специално. (хубаво, това го знаех и преди) За съжаление, българска продукция не е била близо до подобно постижение. Още повече - за дадена държава да си има своя собствена Нова Вълна (nouvelle vague, new wave и пр.) в което и да е изкуство, и особено в Седмото, е наистина специално. Толкова много, че контетата-критици, от които зависи подобно определение, трябва да употребяват неща като „континюитет“, „аудио-визуална еманация“, „персептивен дисбаланс“ и тем подобни драйфни дори по-често от обикновено, когато говорят за явлението. Разбирай – дадени артистични течения в съвременното румънско кино са наистина голяма работа.
Неговата възвишеност, поне що се отнася до късата кинематография, се изразява в това, което видя в този филм... Съвършено прости ежедневни сюжети, визуален и звуков минимализъм; представяне на житейски проблеми, без обрати и крещящи моменти в сценария. Нали?! И на мен ми беше трудно да го проумея. Започнах да се подигравам на румънците и да разправям на хората, как ако ни снимат как се разхождаме и им говоря колко безумно е румънското кино може да излезе жесток късометражен филм.
Ако все пак на инат решиш да дадеш на северните ни съседи още няколко шанса, този стил лека полека ти влиза под кожата и малко повече разбираш префърцунените хора из разните журита и киноинститути. Цялата простота, която същевременно е заредена с толкова много послания, в крайна сметка наистина те печели. От една страна, защото като нации имаме доста сходна история в последните 70-80 години. А от друга, защото са хванали балканската душевност и вместо да я облекат в крайни житейски драми и крещящи визуализации, както нашите и сръбски (например) кинаджии не биха се поколебали да направят, румънците я симплифицират до степен, в която става универсална и разбираема на запад от Хърватско. Пък относно естетиката на самите кадри не смятам, че може да има спор. Ти ще си прецениш, дали споделяш мнението ми.
И за финал - обявявил съм конкурс за сценарий на късометражен филм, който ще бъде сниман от румънски режисьор. Одобрени от него предложения до момента - мъж отива до магазина да си купи яйца, разбира че са поскъпнали, продавачката е бременна, край; студент пуши цигара и говори с приятелката си по телефона, скарват се каква западна марка безалкохолно тя да вземе от магазина, накрая се съгласяват да пият вода тази вечер и той влиза обратно в лекцията по Реклама и ПР, край; Сподели твоята идея (или възвисена критика към горното словоизлияние) в коменатарите.