Тайванската анимация Deathigner ни пренася по невероятен начин в едно необикновено училище, където усилено се осъществява подготовката на наследниците на митологичните събирачи на души. Какво става, обаче, когато един от тези наследници има друг талант и решава да го покаже?
Действието на тази невероятно забавна и оригинална 2D анимация ни пренася на малък остров около Бермудския триъгълник, където се намира училището за всички възможни събирачи на души – Death school. Академията е направена с цел да обучи децата на Анубис, Смъртта, както и други божества и персонажи от европейската и китайската митология, да наследят своите бащи в „особената” им професия.
Deathigner е не само една от поредните анимации, а една от изненадващо оригиналните и сполучливи анимации, идваща не от къде да е, а от Тайван – и то от студенти! Невероятно изпълнение, визия и сюжет. Тайван може само да се гордее с подобна къса анимация – забавен, увлекателен и какви ли не още синоними могат да се изреждат за този филм.
Дори и в този си вид сюжетът е изключително сполучлив, а за неговото перфектно изобразяване – дори няма нужда да се споменава. Това, обаче, не е достатъчно за студентите от Националния Тайвански университет по изкуства, отговорни за сътворяването на тази лента. За подслаждане на сюжета Tzu-Hsuan Fei ни представя Малката Смърт или Little Death, който има необяснима мания по направата на различни и стилни дрехи.
Първата задача пред младежите е да вземат душата на заек. Докато другите митологични наследници се справят отлично с поставеното им упражнение, то Little Death е зает с правенето на розова панделка за зайчето. В пълен разрез с повелите на баща си, малкият събирач на души, следва собственото си призвание.
Подобен сюжет ни изглежда забавен, дори естествен в контекста на европейския индивидуализъм. Дали, обаче, картината би била същата, полагайки я в едно източно съзнание, което по презумпция е насочено към колективното, залагайки в най-голяма степен на основополагащата роля на семейството и авторитетността на родителя?
В този смисъл Deathigner е елегантно напомняне, затова как всяко едно дете има стремеж към преоткриване на себе си, както и собствен, отвъд наложения му от родители, общество и други социални и културни норми, път. В анимацията драматичното е поднесено по забавен и лек начин, целящо да провокира зрителите чисто визуално, без наличието на какъвто и да е диалог.
Атаката към наложените стереотипи се осъществява посредством акта на Little Death в направата на рокля за момичето призрак, действието по метафоричен начин опозиционира на наложилото се грубо „събиране на души” и в контекста на изградения сюжет завършва чрез ескортирането на вече доволното и облечено момиче към светлината.
В заключение може да се посочи, че дори и без анализ и осмисляне на някои специфични моменти от сюжета, Deathigner е пример за отлична анимация във всеки един аспект, дори образец за визуална, музикална и сюжетна симбиоза.
