Една сутрин, в един дървен бар, като тези, които сме гледали в „Имало едно време на Запад“, една проститутка ще се събуди до мъртвия си по неясни причини клиент. В същия бар са отседнали и приятелите му каубой. Там е „мадам“, която иска само пари. Вълнуващо!
D
efinitely Dead е много интересно заглавие, което изплува от океана, наречен интернет, защото е уестърн. Уестърна е слабо развит жанр в късометражното кино, поради две основни причини. Първо, на фона на модерния свят, си е тривиален като цяло. Второ, скъп е. По-лесно е да снимаш филм в бъдещето, защото костюми и декори и сега се намират лесно. Да снимате обаче филм in the middle of nowhere, с герои, чиито грим, прически, облекло се правят трудно, в типично уестърнските интериори... Вече говорим за големи бюджети, а предвид пазара, те надали ще бъдат възвърнати. Затова и този филм привлече интереса ни. Оказва се, че не е правен с много голям бюджет. От неофициален източник е около 50к евро. Гледайки филма, допускам, че е възможно да е толкова, защото е сниман изцяло в една стая, а привеждането на една стая в такъв стил може и да бъде сравнително евтино, ако екипът, отговорен за това е с по-креативно мислене. Само от едно парче дърво могат да се направят хиляди декоративни неща, стига да имаш идеята какво да го правиш.
След като обсъдихме изпипаната и добре направена визия на филма, която наистина ни потапя в света на истинските каубой, трябва да признаем и останалите качества на филма. Актьорската игра... чудесна. Перфектно хванат баланс между драма, лека пародия и съвсем малко театрално преиграване. С това филмът не може да се каже, че осмива, но ни кара да ги по-скоро през призмата на абсурдизма, отколкото на реалната драма, че русата мацка може да бъде много лошо наказана (най-вероятно убита), докато нейната „мадам“ отказва каквато и да е защита. Много ми хареса прехода от тази драма към втората част на филма, където солидарността като че ли се появи. Или само желанието за пари. Не съм много сигурен тук.
От гледна точка на сюжета... всичко е чудесно, освен „бляскавия“ happy end… Тази история беше твърде добре разказана, за да не завърши с брутален обрат. Това, разбира се, не омаловажава филма, но някакси губи онзи висок ефект на късометражното кино, в който се чувствате като ударен от ток.
И сега, изненада... Ако не сте прочели случайно, филмът е от Дания. Не от американци или австралийци, на които по им отива да реализират този жанр, а от датчани, което е впечатляващо. Трябва да им вземем интервю на тези пичове!
