Демони @ Кинематограф.BG

К огато нечистият дух излезе от човека, той минава през безводни места и търси спокойствие; и като не намери, казва, ще се върна в къщата си отдето съм излязъл.
И като дойде, намира я пометена и наредена.
Тогава отива и взема със себе си седем други духове, по-зли от него, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото.”

Лука 11:24-26

Библейският разказ може да вдъхнови и тъмни сюжети. Най-лошото на демоните е, че са безсмъртни. И че няма нищо добро в тях. Битката е индивидуална и всепродължаваща. Шосето е вечно. Пътуването е метафора на живота. Задната седалка с пръкващи се зловещи сили са далечно-близките човешки глъбини. Понякога в тях има вина, а друг път мрак – абстрактен, тотален, физически. Тъкмо в тъмното е люлката на диаболичното. Светлото, нерадостно, голо поле е арената на съвестта. Цветовете са решени – бял и черен – воюват Настъпващото зло и Противоречивото добро. Добро, което трябва да убива. Добро, облечено в черно …

А може би убиваме в другите онова, което не понасяме в себе си …

Актьорът Асен Кукушев прави впечатляваща роля. Близките планове и изобщо реакциите му са предизвикателството, с които той несъмнено се справя. Истинска драматургия на лицето. Особено в контрапункта между ехидната подканваща усмивка на неумиращата жертва и мрачната решителност на протагониста-убиец. Някъде там витае и страхът. Макар действието да е рутинно, той всеки път се подновява в очите.

Увлекателна камера на Георги Райков. Изключителни музика и звуков дизайн на Димитър Величков-Шмидт. Музикалната тема пресича и надгражда тишината в подходящ момент – движението. Шумовите атрибути на злокобното персонифицирано присъствие подсказват новата му поява. Трилърът е оправдан като жанр.

Пътят няма край, което неминуемо означава, че ще има още тунели …

Александър Етимов всъщност е един от най-добрите монтажисти в българското пълнометражно кино. С неговото име са свързани филми като “Мила от Марс”, “Прогноза”, “Чужденецът”, “Цветът на хамелеона” и др. Сашо е работил и върху фестивалния хит на Майя Виткова “Виктория”, който широката публика у нас чака с нетърпение. “Демони” е негов личен проект – освен че е автор на идеята, това е и режисьоркият му дебют. И за жалост – единствено негово бижу …

Защото съвсем наскоро се сбогувахме със Сашо. Тук авторът ще си позволи няколко думи за Човека и Твореца. Бързам да кажа, че с него никога не сме били големи приятели. Но в известен период бях свидетел на Голямото му сърце. Тогава Сашето, заедно с още няколко по-опитни майстори, помагаше на нас студентите, които по това време правехме едно слабоизвестно, но кадърно и величаво предаване “Ку-Ку Презареждане”. Докато монтираше най-успешните български филми, виждаше смисъл да помага и на нас келешите. Такъв човек беше Сашо. Помня как с него, Кито, Пешо и Ворце прекарвахме дните около монтажната в 34-та стая на Факултета по журналистика към СУ. Хубаво си прекарвахме … Когато Сашето бачкаше или говореше, имаше страст в очите. Гореше за киното, идеите, изкуството и живота. С моите близо 2 метра изглеждаше, че го запям отвисоко, а всъщност през цялото време го възприемах като ментор и внимавах да попивам. От него и от останалите. Вечер ни водеше в старото “Мохито”, където го посрещаха “по пантофи”, защото за всички беше свой. Всички обичаха Сашо.

Сега си давам сметка, че понякога ангелите разказват за демоните … Вярвам, че е намерил своето светло място и някъде там.

Mouse X

Мъж се събужда на непознато място и тръгва на пътуване из лабиринта на еднаквостта, за да открие, че не е единственият той. Търсенето го отвежда до дори по-страшен извод. Една (или всички?) човешка съдба се оказва не по-различна от тази на бялата лабораторна мишка, предмет на експеримент в напълно контролирана среда.

JUSTIN TAGG / Великобритания / 2014 ЧЕРНО БЯЛ / ТРИЛЪР