Е
дна от най-яките характеристики на анимационното изкуство е, че тази форма на изкуство дава огромна свобода, в това, което човешкия ум би могъл да пресъздаде. Експерименталния Divers е пример за това. Не че технологиите не позволяват същото нещо да се заснеме, та дори и с тази фантастична хореография, ако се използва CGI, но сами разбирате колко работа би било това, защото несъобразяването със законите на физиката струва скъпо.
Divers е кратък, без персонални истории, без конфликтни точки, но и не е нужно, когато героите просто падат. Падането е сюжета. Защо? Mavroidis разказва, че филмът е вдъхновен от Busby Berkeley (wikipedia), едно от големите имена в историята на Холивуд, най-активен в първата половина на 20ти век, известен с това, че създавал продукции с масова гимнастика и сложна хореография.
Не само това, но и Berkeley е имал особено влечение към комплексната геометрия и символичната симетрия, като най-често ги е постигал чрез множество хора. Неговите мюзикъли са били едни от най-посещаваните и зрелищни събития на Broadway, в зенита на кариерата му.
Сами виждате връзката между работата на Berkeley и тази от 100 години по-късно на Mavroidis. Впрочем, той създава toolset, чрез която вграждането на хореография в анимацията става по-лесно и изглежда по-натурално. Divers е първият му проект, в който използва тази технология, а филмът го прави като дипломен проект, с който завършва успешно образованието си в Pratt Institute в Бруклин. Тук е интересно да се отбележи, че Pratt Institute далеч не е сред първите места в световната класация по престиж на училищата, да не говорим за „репутацията“ на Бруклин, но това не пречи оттам да излизат филми, които обикалят по над 70 фестивала всяка година и печелят по няколко от тях, без да се изгубват из сложните философски дебри на драматургията, както в нашата кино академия например се случва, заради което може би и до днес киното ни не успява да пробие по световните сцени.
Divers може да го разгледате като просто фиатна анимация, каквито в нета има много, но може и да откриете нещо зад наслаждението да допуснете усещането за падане в анимацията да обземе тялото ви. Всичко е въпрос на перспектива и осъзнаване на безкрайното поле от възможности.
Divers е кратък, без персонални истории, без конфликтни точки, но и не е нужно, когато героите просто падат. Падането е сюжета. Защо? Mavroidis разказва, че филмът е вдъхновен от Busby Berkeley (wikipedia), едно от големите имена в историята на Холивуд, най-активен в първата половина на 20ти век, известен с това, че създавал продукции с масова гимнастика и сложна хореография.
Не само това, но и Berkeley е имал особено влечение към комплексната геометрия и символичната симетрия, като най-често ги е постигал чрез множество хора. Неговите мюзикъли са били едни от най-посещаваните и зрелищни събития на Broadway, в зенита на кариерата му.Сами виждате връзката между работата на Berkeley и тази от 100 години по-късно на Mavroidis. Впрочем, той създава toolset, чрез която вграждането на хореография в анимацията става по-лесно и изглежда по-натурално. Divers е първият му проект, в който използва тази технология, а филмът го прави като дипломен проект, с който завършва успешно образованието си в Pratt Institute в Бруклин. Тук е интересно да се отбележи, че Pratt Institute далеч не е сред първите места в световната класация по престиж на училищата, да не говорим за „репутацията“ на Бруклин, но това не пречи оттам да излизат филми, които обикалят по над 70 фестивала всяка година и печелят по няколко от тях, без да се изгубват из сложните философски дебри на драматургията, както в нашата кино академия например се случва, заради което може би и до днес киното ни не успява да пробие по световните сцени.Divers може да го разгледате като просто фиатна анимация, каквито в нета има много, но може и да откриете нещо зад наслаждението да допуснете усещането за падане в анимацията да обземе тялото ви. Всичко е въпрос на перспектива и осъзнаване на безкрайното поле от възможности.
