Dunny е дебел, срамежлив и асоциален тип, който си харесва момичето от съседната къща. Един ден й пише любовно писмо, но вместо да й го даде, се озовава на вечеря със скучното й семейство. Той ли е аутсайдер, или всички останали живеят във реалност на абсурда?
И
сторията на Dunny е тривиална и позната на една определена прослойка в обществото, обособяваща малцинството на аутсайдерите. Те се откриват още в ранна детска възраст и най-вече се виждат в училищата. Момчето с грозните очила и гърбав нос, момичето с дрехите като на баба си, зубърката, която мирише, темерута, който оставя всички да го бият... Тези истории са много, има и много късометражки, в които са претворени. Защо обаче те са такива? Ако обществото ни има изграден през годините строй, установен, че работи, защо има аутсайдери? Излиза, че те са грешки на системата...От друга страна често гениите по света са били аутсайдери. Не са един и двама милиардерите, които в училището си са били отритнати. Самият Айнщайн е бил аутсайдер. Което насочва дискусисията към един друг аспект. Що е то аутсайдер? Каква е неговата същност? Това е човек, който не се вписва в даден колектив най-често по критериите за външен вид, облекло и комуникативни умения. Често обаче аутсайдерът е човек, неумеещ да се защитава, с което става и обект на подигравки от момичетата, което пък чупи правилното му развитие на отношение към другия пол, което дава поле и за комплексите, с което това вече е аутсайдер в завършен вид.
Дали тази им житейска позиция не ги прави с нещо по-различни за целия им живот занапред? Аутсайдерът, бидейки такъв на практика се развива като свръх индивидуалист, изолира се от околните, трудно създава приятелства, избягва да общува с много хора. Като изключим негативните странични ефекти на това, всъщност той по този начин има възможност да открива нови и нови неща за себе си, да сформира сам виждането си за света без да се влияе от околните и с това да започне да вижда и усеща неща, невидими за останалите. Това по същество може да ги превърне и в гении в дадена област. Или в артисти...
И тук идва следващия въпрос? Ако аутсайдерите, макар и с негативен имидж, донасят специфични и необичайни ползи за обществото, то те не са грешка на системата. Те са необходими. Тогава следващ логичен въпрос е, защо системата не се настрои по начин, всички индивиди да се развиват по този начин? Ами защото тогава няма да има система. Системата изисква структура и повтараяемост. От 30 души, 29 ще формират системата, а 1 ще излезе от нея и ще работи самостоятелно. Тази логична теза е просто мое предположение, реално въпросът „Що е то аутсайдер?“ е по-сложен и изисква доста повече мислене и анализиране и дори тогава, няма да сме съвсем наясно, защото както казах аутсайдерите са извън системата на повтараяемост. Те са на практика уникатите сред обществото. Те са тези, които ние не включваме в определението „маси“. Което пък ни прави нас „маси“. Но и аз не се чувствам като част от „масите“. Май никой не се възприема като единица от „масите“. Сега усещате ли с колко условни понятия боравим и обобщаваме обществото, хората и индивидите? Оставям ви с Dunny.
