С наближаването на изборите, всякакви способи за моделиране на обществените възгледи, се прилагат. Целта е успешен преход от едната илюзия към следващата илюзия, която ще поддържа хегемонията на политическата класа чрез съзнанията. Election Night от 1998.
Т
рагедията е, че живеем във време, в което накъдето и да тръгнеш, от една система ще се натъкваш на друга, но няма как да бъдеш суверен на себе си, т.е. независим от система или общество. В навечерието на изборите за европейски парламент, може да се каже, че това са изборите, в които лъсва за пореден път неправилността на действията на политиците им в желанието си да ни спечелят като избиратели. Заради тази неправилност, ниската избирателна активност се е превърнала в постоянно явление, показващо изобщо нежеланието да се работи по тази система, която все повече хора интересно започват да наричат „султанат“.
На фона на това, нека се върнем 15 години назад в историята, когато един датски късометражен филм бива награден с Оскар, заради добрата идея и реализация. Election Night много добре показва европейската култура и разбиране за важността на гласуването, в такава степен, че човека приема избора му, така както би приел личен ангажимент. Оказва се, че и човека е симпатяга, толерантен, нормален, с отворено и здраво мислене. Перфектните възгледи за европеидното ни съвремие. Уви обаче, краткото му „пътешествие“ до урната, му представя една илюстрация на обществените нагласи, която далеч не е толкова розова и адекватна и това е може би скритата по-голяма трагедия. Тя далеч не е отражение на действителността, а умело манипулирана голяма картина с много детайли и комплексно значение. Кои са художниците, тогава?
Неслучайно таксиджията беше основен обществен герой. Всеизвестен факт е, че таксиджиите са може би най-облъчваната ежедневно прослойка на обществото, заради липсата на друго, занимаващо вниманието им. Шофьорът, споделяйки своите възгледи, всъщност не осъзнава, че споделя пъзела, който медиите са изградили, а е вероятно този пъзел да няма нищо общо с личните му убеждения. Когато обаче ежедневно отвсякъде се говорят неща, несъвпадащи с убежденията, човекът често поддава и неусетно се автоцензурира. Има и хора, които не се поддават, но капитализма се грижи и за това, вдигайки летвата на жизнения стандарт до нивата на конформизма. А човекът, когато е в комфорт, става пасивен.
Медиите са един постоянен шум. Когато позволиш на този шум да навлезе из фините връзки на съзнанието, те започват да се поддържат и изменят по други закономерности, различни от тези на вътрешния ви естествено развит усет (за който са необходими все пак и културни натрупвания). В Election Night това явление се вижда много ясно, макар и да се открива в контекста на общата картинка, а не в конкретиката на диалозите на героите. В този смисъл, медийния шум не означава фрагментирано отражение на действителността, както пише по учебниците, а постоянно въртящо се кубче на рубик, което се пренарежда ежедневно според сигналите на героите на деня. А в капиталистическия свят, има и още един способ за въздействие върху медия, чрез пазарната игра, където медията е фирма, както всяка друга и може да се купува и продава от/на всеки. 15 години, но еднакво актуален и носещ качествена информация, обогатяваща критично настроения зрител.
Всичко това ни е довело до положение, в което в индивидуалната си среда, ние имаме едно мнение, но в обществената среда, изразяваме друго. Това създава един ужасен порочен кръг, защото природата на мисленето ни е строго индивидуална и ако според нея, ние сме нормални хора с правилни възгледи, то тогава как бихме могли да осъзнаем, защо в обществен план, общото изразено мнение е коренно различно и позволява да царуват хора, които реално нямат капацитета и визията за да са на позициите си. Съответно те отклоняват общественото мнение от идеалите му, за да си постига собствените интереси и се стига до ситуация, в която човекът иска да гласува за толерантната и отворена за различните партия, но чернокожото момиче по съвсем друг начин програмиран начин реагира. Разделяй и владей, с информация и внушения. Election Night на Anders Thomas Jensen.