Някъде из недалечното ни iбъдеще, се появява човек v2.0 – по-красив, по-умен, с вградени технологии... съвършен човек. Светът с човек v2 не изглежда по-лош от сегашния. E.O.N. поставя въпроси, които сериозно ще ви замислят. Човешкия прогрес самоцел ли е или следствие?
Нека се абстрахираме от придобилата широка популярност теза, че технологиите са вредни по своята същност, независимо, че имат конкретна функционална полза, защото девалвират уменията и възможностите на човека. Сами по себе си, те са нищо повече от проекция на нашите желания и мечти, а дебата за полезността им е измерим в плюсове и минуси като извода от тях е строго индивидуален за всеки. Ако човек v2.0 има вградени технологии за слушане на музика и браузване в интернет например, това би елиминирало нуждата от производство на MP3 плеъри, лаптопи и компютри, което ще спести милиони тонове нефт от суровини, транспорт и енергия. Но пък ще направи човека зависим. Е да, но ще направи музиката много достъпна, а тя обогатява душевно хората. Е да, но и сега във все още сравнително раздвижения ни свят, има огромен брой мързеливци, които правят движения, колкото да покриват екзистенциалния си минимум. Представям си какво изолация ще настане, когато наистина всичко стане на една ръка разстояние и на човека стане ненужно да излиза от вкъщи изобщо. Е да, но пък ще направи хората на практика почти ментално свързани. А това ще е полезно против държавните апарати, които не се отнасят подобаващо с гражданите си. Ами ако тези вградени машинки започнат да ни манипулират?
Няма да продължавам този разговор, защото е безкраен, а и колкото и убедителни да са доводите в която и да е от двете позиции, оказва се, че ефекта върху този, към когото са насочени е почти нулев. Специално технологиите са нещо, което или обичаш или не и това често е твърда житейска позиция.
Да поговорим малко за кинематографията... Невероятна. Макар това да представлява дълъг рекламен клип на продукт от бъдещето, E. O. N. си е кино. Или поне ще бъде до момента, в който този продукт не стане реален. Освен това, художествената реализация е просто вълшебна. Толкова изчистена, правилна, с перфектно подбрани цветове, с анимации, затвърждаващи усещането за сложна технология от бъдещето, толкова колкото би изглеждал рекламен клип на смартфон, гледан преди сто години. Voice Over с механичен и нетипичен глас, но мек и въздействащ по особен начин.
Като смисъл, E. O. N., представяйки човек v2.0, задава много добър въпрос, макар и не директно: човекът ще се превърне ли в продукт? И ако се принизи до продукта, то той на какво по-точно е продукт? На човека? Днес вярваме в Богове и казваме, че сме негови чеда, а в този бъдещ момент, човека е продукт на себе си, защото може. Всъщност тогава той губи смисъл да вярва в Бог. Той ще е Бог на съзнанието си, манипулирайки го по всевъзможни начини с продуктите си. Концепцията за тази драстична промяна в начина, по който ментално ще се развиваме и съществуваме е заложена в E. O. N., което провокира доста качествени и задълбочени разсъждения, излизащи от регламента на социума и навлизащи в личното Аз, водещи до въпроса каква всъщност е целта на движението напред? Да търсим себе си, да бъдем себе си, или изходната точка е в задоволяването? Е, това вече си е и философия, освен кино.
<3 Евгения Датска (художествен режисьор) & Анастасия Трубникова (идея)
