Кога за последно разговаряхте с баща си? Някога бихте ли го питали за нещата, които ви нараняват? В тази анимация с екип от 4 държави, реалността е обърната наопаки, за да случи един невъзможен диалог между дете и баща, който така и не се реализира в действителността.
Колко често попадаш на анимация, която да те разтърси из основи? Да те остави безмълвен след споделяне на общовалидна лична история, за която не си се и замислял преди или просто искаш да я оставиш някъде дълбоко в теб, в някой непокътнат ъгъл ? Ето ти една.
Анимационният документален филм „Баща“ (2012, 16'30") е международен проект между България, Хърватска и Германия. Екипът е повече от цветен. Идеята за него идва от журналистката Диана Иванова, която интервюира различни млади хора. Филмът е базиран на 5 лични автентични истории, събрани в едно. Проектът е режисиран от Иван Богданов, който работи с петима режисьори–аниматори, които обличат в образ интимните истории. Това са Moritz Mayerhofer от Германия, Велико Попович от Хърватия, Аспарух Петров и Росица Ралева от България, и Дмитрий Ягодин от Русия, част от всеизвестния Compote Collective, обединяващ 20 артиста, всеки оставил своята красива и значима следа в някое от изкуствата.
Ако тръгнем да говорим за признания, няма да ни стигне мястото. Само ще споменем, че наградите наброяват 30 и за кратко време филмът успява да обиколи над 100 фестивала. Предстоят му още. И все пак ще отличим първата награда за анимационен документален филм на Международния фестивал на детския филм в Чикаго, който е единственият признат от Американската филмова академия.
Ние, като страстни любители на анимацията, обичаме да откриваме символиката в детайлите, а тук определено не липсват. Дали наистина тези съкровени истории не могат да се предадат най-добре чрез неограничените възможности на анимационните похвати и точно на символното изразяване, което напоследък се открива прекалено рядко в киното? Анимацията съчетава различни стилове, което я прави ефектна продукция.
Но не, това не е просто анимация. Филмът разгръща темата за сложните семейни взаимоотношения между детето и бащата. Героите се обръщат към идеалния образ на втория, някои крайно носталгично. А по-късно ще го погледнат като техния разрушаващ се идеал. Връщат се към миналото и водят несъстоялите се разговори помежду си, които може би се провеждат прекалено късно, а може би са своеобразни монолози.
Спомням си как ме докосна премиерата му в България, докосва ме и при всяко следващо гледане. Всеки преживява филма по свой начин. Вярвам, че ще откриете парченце от себе си в някой от героите. Аз го направих.
