F
UGA е едва третият, след La escalera de Escher (2001) и Sere Eretit (2006), филм на амбициозния испански режисьор Хуан Антонио Еспигарес, но с оглед на високите му достойнства , без да придавам излишно значение на мнението си, арогантно мога да заключа, че без да се спомене това произведение, никой разговор за съвременна анимация не би достигнал до своята завършеност.
Идеята се заражда в беседа през 2009-та между Хуан Антонио и композитора Атуро Диез Бошкович, като проектът трябва да почива върху кратко музикално произведение с подчертано симфонично звучене.
След завършването на сценария, Бошкевич приема предизвикателството да пише музика за филм, от който няма нито един завършен кадър. Композицията е реализирана за три месеца, след което е записана от Филхармоничния Оркестър на Малага, като клавирните партии са изпълнени от самия Бошкевич.
С оглед изложените по-горе сведения, спокойно можем да допуснем, че вечният спор за дихотомията „форма-съдържание“ отсъства при FUGA, понеже целият процес по изработването на самия филм, така да се каже – цялата форма - почива върху артикулираното от музиката съдържание.
Нужни са три години, за да се моделират най-подходящите за атмосферата на музиката елементи като: персонажи, декори, архитектура, природа, както и снимачни техники, включващи комбинация между 3D, 2D и игрални кадри, които оживяват в могъщ и стилен свят. Светът на FUGA.
Лентата ни разказва за завистта. Предстои концерт, за който се правят прослушвания. Едно момиче е избрано за сметка на друго, като последната решава да саботира победителката, за да свири вместо нея на концерта. Отсъства диалог, което освен че подчертава стерилността на вътрешната логика на наратива, заставя фабулата да се осланя на визуални решения, търсени през лесно разпознаваеми метафори. Наред с достъпното и разпознаваемото, FUGA е сложен организъм от аморфни и абстрактни елементи, които биват регистрирани на интуитивно равнище.
Не самият секс, а чувството за сигурност и сладка меланхолия, когато любимата заспи на рамото ти след секс.
Идеята се заражда в беседа през 2009-та между Хуан Антонио и композитора Атуро Диез Бошкович, като проектът трябва да почива върху кратко музикално произведение с подчертано симфонично звучене.
След завършването на сценария, Бошкевич приема предизвикателството да пише музика за филм, от който няма нито един завършен кадър. Композицията е реализирана за три месеца, след което е записана от Филхармоничния Оркестър на Малага, като клавирните партии са изпълнени от самия Бошкевич.
С оглед изложените по-горе сведения, спокойно можем да допуснем, че вечният спор за дихотомията „форма-съдържание“ отсъства при FUGA, понеже целият процес по изработването на самия филм, така да се каже – цялата форма - почива върху артикулираното от музиката съдържание.Нужни са три години, за да се моделират най-подходящите за атмосферата на музиката елементи като: персонажи, декори, архитектура, природа, както и снимачни техники, включващи комбинация между 3D, 2D и игрални кадри, които оживяват в могъщ и стилен свят. Светът на FUGA.
Лентата ни разказва за завистта. Предстои концерт, за който се правят прослушвания. Едно момиче е избрано за сметка на друго, като последната решава да саботира победителката, за да свири вместо нея на концерта. Отсъства диалог, което освен че подчертава стерилността на вътрешната логика на наратива, заставя фабулата да се осланя на визуални решения, търсени през лесно разпознаваеми метафори. Наред с достъпното и разпознаваемото, FUGA е сложен организъм от аморфни и абстрактни елементи, които биват регистрирани на интуитивно равнище.
Не самият секс, а чувството за сигурност и сладка меланхолия, когато любимата заспи на рамото ти след секс.
