Undercover as a Drug Lord @ Кинематограф.BG

И звестно време работих като онлайн редактор в българската редакция на VICE. Няколко неща, които научих от престоя си там:

Ако имаш поне малко дар слово, прочел си по нещо от Хънтър Томпсън и Ърнест Хемингуей, имаш компютър с офис пакет и си взимал наркотици, всяко твое отиване до магазина може да се превърне в журналистика. Илюстрирай със снимка от телефона си.

Горепосочените материали са по-съдържателни от 90% от всичко, което излиза в други масови интернет медии и минава за „важни новини“.

Докато съвременния свят ти е предложил първата възможност, той си е останал едно гадно и несправедливо място. Според неговите порядки, целият привилегирован живот, свързан с ходене до магазина, купуване на снимащ умен телефон, писане на статии на компютър и взимане на наркотици, се води на гърба на по-голямата част от човечеството, която наистина живее в най-потния ти кошмар. Поне й обръщай някакво внимание.

Всеки редовен потребител на Кинематограф.BG и идвал на LIVE прожекциите е имал възможността да гледа и други филми на VICE – за дългите дни на африканските тираджии, за най-плашещата дрога в света, за севернокорейската филмова индустрия ... Попълваме колекцията с този – отново по-кратък, лесносмилаем и все така удрящ право в целта.

За да не излезе, че заблуждавам уважаемия читател/зрител – при мащаби от 1 млн. абонаменти във Фейсбук и YouTube никога не може да се говори за „независима медия“. От отличен български опит знаем, че и по-малка подобна цифра не е гаранция. За съжаление, VICE също е притежание на плешиви бели хора с вратовръзки, ситуирани в Америка. Просто тези признания не настъпват достатъчно знатни палци ... или пък тези на достатъчно американски граждани ... или пък нашите.

Но нека за момент затворим очите си за това, както го правим на всички парламентарни избори. Историите на това бивше наркоченге несъмнено са ценни, а този филмов формат им лепва един път. Защо? Кратко и ясно се демонстрират известни факти, които кой знае защо остават в периферията на общата култура, дори в рамките на западните общества. Щом стане въпрос за Мексико, Куба, Централна и Южна Америка, масовата представа за щатското влияние са Рамбо, Джейсън Стейтъм, Арни, Мартин Лоурънс и Уил Смит, трепещи опасни за демокрацията джигити, комунисти, източноевропейци и други странно говорещи хора.

Факти за свършеното от американците на собствения им континент, за псевдоборбата с наркотиците, за оказваната подкрепа на фашистки режими и прочие излизат още от преди култовия „Scarface” на Де Палма и Пачино. Официалните признания дойдоха по-късно, но и те се сляха с огромния поток ненужна информация, който дневно обладава мозъчните клетки на човечеството. И тогава настъпват забравата, непукизма и честванията на държавника Рейгън. А подобни документирани признания на „тоя” и „оня” са онази по-специална 330-милилитрова белгийска бира, на която ще забравите вкуса след 5 Ариани.

Взех да ставам по-сериозен отколкото искам. Никоя медия няма да ви донесе цялата истина и трудно ще се появи тази, която да обърне световните порядки. Парчета неприятно познание обаче, никога не са излишни. Ако сте съгласни, то горния филм е евтин ордьовър, хапнете добре тук.