Grey
РЕЖИСЬОР MARKO SLAVNIC  •  СЦЕНАРИСТ MARKO SLAVNIC
САЩ / 2012 / 8'
Един крадец, на път да открадне поредната кола в пуст подземен паркинг, чува изстрел. Един чернокож е застрелян и му остават броени минути живот. Дилемата дали да му помогне обаче се оказва доста по-сложна, отколкото изглежда.
Н ещата, които можем да намерим във филма са много, някои очевидни, някои не. Аз първо ще обърна внимание на заглавието. Grey… как ви звучи? Образно погледнато той е бял и е на едната крайност – расист, изпитващ нетърпимост към „нечистите“ раси, съдейки по свастиката. Чернокожия е на другата крайност – жертвата на това отношение. Бял срещу черен, а средата е някъде там в сивотата... Защото в крайна сметка той намира някакъв вътрешен баланс, хем да е okay с идеологията, която следва, хем да прояви човещина в критичен момент. Да го наречем толерантност.
 
Друго нещо, на което филма обръща внимание чрез свастиката е принципния въпрос със самоопределянето на хората. Днес има много религии, много идеологии, някои са балансирани, други са радикални и се намират някои свръх крайни, като например децата самоубийци в Арабския свят, които го правят само заради присъствието на един абзац в Корана (това го знам от VICE). Това самоопределяне може да го намерим и тук в България – запалените футболни запалянковци, които не са един и два случая, в който се стига до кръв в битката с „противниците“, да не говоря за унищожаването на градски съоръжения, което погледнато отстрани е абсолютно безсмислено. Фактът, че агитките преди големи мачове по цял ден обикалят с бири навън, за да викат за отбора си, вместо да свършат нещо полезно за себе си, говори достатъчно за това, колко е странна цялостната концепция с идеологиите и техния смисъл. За да има колорит в едно общество са нужни различни начини на мислене, включително и такива, чупещи стереотипите и в този смисъл е добре да има такива разделения. Но във времена на пробуждане на човечеството и осъзнаване на понятието любов, правилен ли е пътят на разделението и липсата на толерантност?

Бих препоръчал още един филм на Marko Slavnic, който е съвсем различен от този, но също толкова завладяващ и смислен - Table 7.
SUBSCRIBE
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+