Hanksville не е типичен филм, може би защото разказва за реално съществуващо място в дълбоката американска пустош. Красиво момиче в търсене на нещо се озовава в този малък град, в който времето сякаш е спряло.
Hanksville малко ми напомня за The Accidental Sea, с тази разлика, че не е документален и града не вдъхва толкова усещането за изоставеност, колкото за статичност във времето. Атмосферата е предадена по невероятен начин. Всеки кадър, всяко лице, всяка ръждясала и обрасла типично американска кола, всеки полъх на вятъра се усеща и носи странната енергия на празнотата. А момичето... Тя е като че ли алегория на младите хора, които търсят себе си, но не на правилното място. Интересно е. Замисляли ли сте се, че много често, фрустрираните, бунтарски настроени тийнейджъри, недоволни от заобикалящия ги свят, на въпроса „какво искат да направят, но не могат?“, отговарят, че искат да заминат далеч. А представата им за „далеч“ е място с хоризонт, може би най-физически лесната за описване асоциация на усещане за „свобода“ и перспектива. Според мен в този филм присъствието на това момиче, което ходи и не знае къде е, показва точно неясната цел или липсата, смесена с нуждата от такава в живота й. Толкова за героя.
Филмът засяга още едно измерение, което аз наричам „синдром на малките населени места“. Колкото е по-малък един град, толкова по-бавно е времето в него. Всички вие, които следите сайта и четете това, почти сигурно е, че живеете в град, ползвате интернет всеки ден, обогатявате се с много информация. Представете си около какво се върти живота на възрастните хора в едно село, където няма толкова хиляди източници на информация, където няма реклама, защото няма публика, често няма и магазини, защото няма пазар. Там важен е насъщния, животните, културите и съседите. И така цял живот... Там времето не е разменна монета, с която търгуваме всеки ден измежду срещите, амбициите, работата, парите. Там хората просто живеят. Съзнавате ли по колко различен начин протича целия ден на градските и селските хора?! А тук не засягам още по-малките населени места, наречени махали, каквито впрочем в България са над 500, т.н. населени зони с население до 100 души. Независимо, че филмът визира американски, впрочем реално съществуващ град в пустините на Юта, това усещане, което предава за „спрялост“ може да се насложи и върху тукашната действителност. Само дето там вместо планински склонове, гори и поля, основния пейзаж е пустиня. Интересно е дали хората там съзнават, че живота в града е далеч по-интересен и колоритен? Може би зависи от гледната точка.
