Големият брат би скимтял сритан в ъгъла на тази киберпънк действителност. Неговата „Полиция на мисълта” би получила полюция при мисълта за подобни технологични хоризонти. „Здравей свят” трябва да се прекръсти на „Сбогом свят”.
Н
ека за момент се пренесем назад във времето – някъде в зората на човечеството. Може би стотици хиляди години са били нужни на първите хора, за да овладеят паленето на огън и изработката на сечива. Изобретяването на колелото, земеделието и писмеността; обработката на метала, корабоплаването, опитомяването на някои видове животни – всичко това е променило коренно живота на предците ни, а е било предмет на хилядолетия еволюция и на свой ред – е предпоставило в определена степен нейното развитие занапред.Ако трябва максимално да опростим – едва ли би било пресилено да се каже, че животът на средностатистическия представител на Античността не е бил много по-различен от този на средновековния човек. Ако обаче мръднем с още хиляда години насам – ще видим летене в космоса, нанотехнологии, трансхуманизъм, холограми, транзакции с несъществуващи пари, лични документи с биометрични данни, слънчеви батерии, адронни ускорители, квантови процесори и какво ли още не. На всяка следваща единица време отговарят все повече единици технологичен прогрес.
Това не би представлявало проблем в едно общество, в което материалната и духовната култура се развиват със сходни темпове; в което на свръхмодерните технологии съответства дълбока, балансирана и достъпна за всички „наука за човека” (вж. „Анатомия на човешката деструктивност” на Ерих Фром), почиваща на достиженията на история, политически науки, психология, икономика, философия и т.н. Но разликата между двете сфери лавинообразно нараства: та само допреди половин век в САЩ, най-развитата и „демократична” държава в света, расовата дискриминация е била легална. „Бащите на нацията” вярвали, че всички хора трябва да са равни... но само ако са бели, мъже и над определена възраст. В Саудитска Арабия, Катар, Бахрейн и Обединените арабски емирства при нечовешки условия работят милиони роби от Пакистан, Индия, Непал, Бангладеш и Филипините, а правният статут на жените е горе-долу същият като на кози, табуретки или топки за тенис.
Позволих си това отклонение, за да илюстрирам зиналата бездна между процъфтяващата материя и закърнелия дух на човешката цивилизация. „Hello World :)” хвърля светлина върху не чак толкова далечното бъдеще, когато колосалният технологичен потенциал на интернационалния корпоративен елит ще бъде впрегнат в създаването на комплекси от информация, съхраняващи на практика всяко сведение за заобикалящата ни действителност. Личният живот на индивида става публично достояние. Невиждан е потенциалът за злоупотреби в общество, предоставило подобен обем информация (власт) в толкова малко ръце.
По-скоро бих повярвал в бог, извънземни, гигантски костенурки, крепящи плоската земя и рептили (може всички заедно), отколкото в успеха на група хакери срещу подобна система. В този ред на мисли бих оценил обнадеждаващия финал като глуповато-оптимистичен. Но така или иначе – „Здравей свят :)” вече си е свършил работата – да ни предупреди за дебнещите опасности на недалечното бъдеще.
Може би няма да са малко хората, които ще ахнат от възхита при вида на вградения ценови мениджър или на възможността за избор на партньор на база предварително известни съвпадения в интересите. Всеки – казват – има право на мнение и моето е, че такива кибернетични извращения лека-полека ще започнат да изземат всеки момент на изненада от живота ни, докато ни превърнат в безполезни плужеци (вж. „WALL-E”), в оранус[i]-и („Генерация Пи”; „Сиво и Сиво”), в машини. Вместо в субект, човекът ще бъде сведен до обект на технологичния онанизъм, а оттам, до физическата гибел на цивилизацията, пътят не е много.
[i] Оранус – концепцията на Виктор Пелевин за човекът като деградирала единица, клетка в големия организъм, обслужваща чрез консумация и дефекиране потока на пари и блага в обществото.
