Impasse – в буквален превод: безизходно положение; задънена улица. Една тиха и краткотрайна среща между двама непознати ще ни напомни позабравената истина, че отсреща стои не друг, а ти самият...
К
акво се случва, когато предразсъдъците надделяват над рационалния ум? Какво се случва, когато невежеството се наложи над познанието. В какво се превръща човешката индивидуалност, която отхвърля Бог, любовта или човека, седнал срещу теб в един късен вечерен влак? Как става така, че омразата на етническа основа продължава да съществува и през 21 век?Този филм едва ли ще даде еднозначен отговор. Този филм не осъжда никого. В него диалогът отсъства напълно, ала за сметка на това първичните емоции, които ще преживеете след края, са решаващият фактор в случая. Защо? Защото едва ли ще могат да се намерят думи, които да опишат една от трагедиите на днешното ни т.нар. "общество". Защото едно общество няма право да се нарича такова, щом другият още не може да бъде приет като равен. Защото в крайна сметкa всички ние кървим с един и същ цвят…
Технически Impasse е изпипан до съвършенство. Добрият монтаж е със значителна роля, понеже действието на целия филм се развива в едно купе. Той позволява на зрителя да не се разсейва излишно със детайлите, а да се концентрира само върху играта на двамата актьори, които по един минималистичен, но и болезнено реалистичен начин, успяват да предадат основната идея на филма. В погледите им можем да прочетем всички онези неизказани мисли и чувства, които ги връхлитат през кратката среща. Тук на 100 процента важи мисълта, че окото е прозорец към човешката душа.
Дали Impasse е способен да ви разплаче, разгневи или шокира? Да, със сигурност. Това е дълбоко провокиращ, философски шедьовър, който няма да остави никой зрител равнодушен. Това е филм за дълбоката пропаст, която Историята продължава да дълбае, за да разделя и отчуждава хората и до ден днешен. Това е филм за тежестта на избора, който всеки един от нас в даден момент от живота си трябва да направи и да живее с него до края на дните си. Филм, чието послание смело бърка в една от незаздравелите рани на съвременното ни общество. На нас ни остава само да се запитаме следното: ще намерим ли лек за раната, или ще продължим да кървим?
