Intercom @ Кинематограф.BG

I ntercom се възприема противоречиво сред критиците, защото някои го намират за гениален, други го намират за някакси безцелен. Аз клоня към първото мнение. Защо?! Ами, защото това е филм за човешката природа, но не в принципен план, а в контекста на социалното градско съжителство. Освен това за мен като българин филмът е даже нещо повече, защото ако го съпоставя с нашия фолклор, в който панелките ни са редовна тема, всъщност доста интересни тези могат да се извлекат от филма.

Първо, това е блок някъде там в Западна Европа. Личи си по чистотата, подредеността, бездарния критицизъм и лицата на хората – европеизмът направо лъха от тях. По същия начин, по който лъха и безличието. Всеки си живее в неговия си свят и освен ако някой от съседите не вдига шум, то вероятно ще забравят, че изобщо съществуват. И така до деня, в който се нанася шумен младеж – иронично, раздразнението на всички се оказа обединяващият фактор, което само по себе си е кофти. Хората трябва да се обединяват от позитивна, а не от негативна енергия. Въпреки това никой не смее да му го каже в очите, всеки гледа лошо, мърмори под нос, нервира се и си прави живота по-труден. В България не е много по-различно с тази разлика, че съседите нямат никакъв проблем да дойдат, да задумкат по вратата ти и да ти развалят деня, което до известна степен ни изважда от графата „некомуникативни“.

Какво обаче се случва, когато въпросният младеж бива наръган брутално пред очите на целия блок, защото се е сетил да звънне на всички, секунди преди това?! Ако първата дума, която ви е дошла е безразличие – не. Безразличието значи да си седнат по диваните обратно и да не им пука. Тяхното е друго – безличие. Те гледат екрана невярващо и вътрешно вероятно съчувстват на този младеж, но какво правят?! Нищо. Толкова нищо, колкото прави сеирджията. Безличие, празнота, страх, липса на смелост... Забелязахте ли обаче как го приемате вътрешно? Gutteridge много умело подминава индивидуалността на всеки, за да създаде усещането за общество в лицата на живущите в жилищния блок. Това е силно!

Споменавал съм го и преди, че съм живял една година във Франция и ми разказваха една история, в чиято достоверност все още имам съмнения, но съм склонен да повярвам, че е имало сходни случаи – в метрото на Париж е била изнасилена жена, докато във вагона е имало около 40 души и никой не се е намесил. Правели са се, че нищо не се случва... Чувал съм го не от един и двама... Дали е легенда или не, не зная, надявам се да е, но зад всичко това седи нещо друго, което е по-важно – склонността на хората да се изолират едни от други. Бурните времена на протести и интернет, в които живеем като че ли са противположност на това, но в глобален мащаб, това безразличие и безчувственост, което развиват хората се е превърнало в епидемия. Достатъчно, че един човек да бъде намушкан толкова пъти пред очите на всички и никой да не направи нещо... докато неговата кръв бавно се стича по плочките, така както душите на всички там са изтекли много отдавна в небитието, защото са се срещали с гилотината.