Деян Енев за мен е магнетичен автор - задълбочен и чувствителен, но някак неуловим, трябва да се настроиш по определен начин, за да затрептиш на неговите честоти. Тогава става магия и започваш да разбираш необикновени неща. Когато прочетох Заложна къща - разказ не по-дълъг от страница и 10-тина реда - бях разтърсена... Спомням си как се разтреперих и сълзите ми започнаха да се стичат една след друга. Ако сте чели разказа, вероятно знаете колко голяма и на практика неразрешима е загатката - какво всъщност се е случило с двамата герои. Този въпрос не ме оставяше на мира.
АВТОР Юлиян Спасов
К
оя си ти?
Нешка Караджинска.
А коя не си?
Кой би могъл да отговори на този въпрос? Не мисля, че мога да се самоопределя достатъчно добре в този момент. Изучавам себе си упорито и пламенно, това поне е сигурно.
Какво те привлече в разказа на Деян Енев "Заложна къща"? Защо избра точно този сюжет да филмираш?
Повечето избори в живота си правя емоционално. Така се случи и със "Заложна къща". Деян Енев за мен е магнетичен автор - задълбочен и чувствителен, но някак неуловим, трябва да се настроиш по определен начин, за да "затрептиш" на неговите честоти. Тогава става магия и започваш да разбираш необикновени неща. Когато прочетох "Заложна къща" - разказ не по-дълъг от страница и 10-тина реда - бях разтърсена, буквално не знаех къде се намирам! Спомням си как се разтреперих и сълзите ми започнаха да се стичат една след друга. Около две седмици след това, беше знойно лято, се опитвах да намеря в себе си някакво обяснение какво по-точно ме е накарало да се почувствам така. Ако сте чели разказа, вероятно знаете колко голяма и на практика неразрешима е загатката - какво всъщност се е случило с двамата герои. Този въпрос не ме оставяше на мира. Ето така, в мен се зароди силното желание да се опитам да пресъздам тази история на кино. Исках да я прекарам през себе си. Поставих пред себе си голямо предизвикателство.
Не съм чел разказа, но това, което описваш е много сходно, с това, което и филма предава. Много добро постижение! Как приеха идеята за филма главните актьори - Калин Сърменов и Бистра Тупарова?
Благодаря! Радвам се, че сме успели! Преди да стигна до Калин и Бистра, извървях дълъг път. Най-трудно ми беше да намеря възрастна актриса, която добре да се вписва в представата ми за Възрастната жена, както външно, така и като излъчване, тъй като се отнася за изключително деликатна роля. Целият смисъл, дори и на чисто информационно ниво, се изгражда с много фини, дребнички детайли. След няколко месеца търсене, срещи, разговори, Деян Енев си спомни, че е гледал Бистра в "Пътят към върха". Така я открихме. Струва ми се, че Бистра много се зарадва, ролята, която й предложихме й хареса. Малка трудност пред нас беше пътуването, тъй като тя живее в Благоевград, но в крайна сметка, с огромна всеотдайност се посвети на образа си. Калин Сърменов беше един от предпочитаните ми актьори за ролята на Калин Бандеров, но нямаше как да съм сигурна в избора си преди да се спрем на Бистра. За мен беше много важно да има определена енергия между двамата. Той, за разлика от Бистра, беше скептично настроен - не беше убеден, че сценарият е достатъчно добре издържан драматургично, особено що се отнася до неяснотите около въпроса какво се е случило в миналото. Честно да си призная, беше ми много трудно да отстоявам позицията си пред него - чувствах се като крехко младо дърво, което се огъва под неустоимия напор на буреносен вятър. Нищо съществено не се промени след нашите разговори, но се радвам, че имах възможността да подложа увереността си на теста, който Калин ми предложи. Радвам се, че взе правилното решение да се снима във филма и остана с нас до последно!
Това е може би едно от основните неща, отличаващо късометражното кино от останалите видове разкази (било то писмени, аудио-визуални или театър). Винаги остава нещо неказано. Нещо, което няма да даде мира на зрителя.
Смяташ ли, че проблемът в "Заложна къща" е проблем на днешния свят?
Да, определено смятам, че е актуален проблем, но не задължително като продукт на съвремието. Не мога да бъда сигурна какво е било в миналите епохи, но ми се струва, че всичко човешко винаги е било и ще бъде, независимо в при какви обстоятелства се раждаме. Разглеждам "Заложна къща" като филм, който поставя преди всичко въпроса какво означава да бъдеш човек, на преден план излиза идеята за грешката и прошката, за времето, изборите... Такива неща. Поне за мен е така. Постарах се да предам това свое убеждение с всички възможни средства.
Съгласен съм с теб, не мисля, че съвремието е първоизточника на това, просто е лесно да си мислим така, защото съвремието е единствената реалност, в която съществуваме.
Мисля, че има и още нещо във филма... Що то стойност и дори бих направил паралел между филма и някои от идеите на Оскар Уайлд... цената на всичко и стойността на нищо. Кой е виновен за това? Човекът или социума според теб? Или няма виновни, просто така сме устроени.
Много обичам такива въпроси! Незнам. Фактът, че цената има толкова голяма стойност днес, бидейки в същото време една абсолютна фикция, помощна работна единица за изчисление - измислена, въведена и поддържана по изкствен начин, е смущаващ. Доколко всеки един от нас е способен, обаче, да разпознае истински стойностното и да го предпочете пред ценното, е въпрос на лично себепознание, искреност и смелост. Конкретен отговор на твоя въпрос, може би би звучал така: човекът е отговорен и съответно "виновен" сам за себе си, ако се остави лесно да бъде завлечен по течението. Социумът не може да бъде оправдание! Само с чисти мисли и решителни действия от страна на всеки един отделен индивид, можем да имаме социум, който се развива положително. В момента имаме налице мислещи и знаещи, които само поради факта, че осъзнават и владеят собствената си сила, са напълно способни да правят каквото си пожелаят с всички останали. Това е абсурдно и недопустимо!
!
Следващия филм?
Имам няколко идеи за филми, които много бих искала да реализирам. За момента съм се концентрирала върху "Изповед". Това е една авторска история, която ми е много на сърце, работата по нея е отделен живот в живота ми. В момента работя по сценария (в прекрасно сътрудничество с Нина Жишева) и търся начин за финансиране на проекта. Бих била много щастлива да направя този филм, тъй като е много личен!
Много е хубаво, когато хората правят нещата със страст. :)
Подкрепяш ли протестите?
Чисто човешки - да! Защото симпатизирам на всеки, дръзнал да изрази мнението си. А и е крайно време да се съгради истинско гражданско самосъзнание. Обединението е велика сила, особено обединението с ясна и висока идея като посока! Но не вярвам, че протестът е верният път. Свободата е естествено състояние на духа! Да протестираш пред парламента означава да се тръшкаш като малко дете, което има много желания, но от него нищо не зависи. Вместо да си губим времето в опити да бъдем чути, може би би било по-добра идея да направим най-доброто, на което сме способни (всеки по неговия си начин), за да създадем нова по-добра система, от която да сме удовлетворени!
Силни думи. Успех и напред!
Нешка Караджинска.
А коя не си?
Кой би могъл да отговори на този въпрос? Не мисля, че мога да се самоопределя достатъчно добре в този момент. Изучавам себе си упорито и пламенно, това поне е сигурно.
Какво те привлече в разказа на Деян Енев "Заложна къща"? Защо избра точно този сюжет да филмираш?
Повечето избори в живота си правя емоционално. Така се случи и със "Заложна къща". Деян Енев за мен е магнетичен автор - задълбочен и чувствителен, но някак неуловим, трябва да се настроиш по определен начин, за да "затрептиш" на неговите честоти. Тогава става магия и започваш да разбираш необикновени неща. Когато прочетох "Заложна къща" - разказ не по-дълъг от страница и 10-тина реда - бях разтърсена, буквално не знаех къде се намирам! Спомням си как се разтреперих и сълзите ми започнаха да се стичат една след друга. Около две седмици след това, беше знойно лято, се опитвах да намеря в себе си някакво обяснение какво по-точно ме е накарало да се почувствам така. Ако сте чели разказа, вероятно знаете колко голяма и на практика неразрешима е загатката - какво всъщност се е случило с двамата герои. Този въпрос не ме оставяше на мира. Ето така, в мен се зароди силното желание да се опитам да пресъздам тази история на кино. Исках да я прекарам през себе си. Поставих пред себе си голямо предизвикателство.
Не съм чел разказа, но това, което описваш е много сходно, с това, което и филма предава. Много добро постижение! Как приеха идеята за филма главните актьори - Калин Сърменов и Бистра Тупарова?
Благодаря! Радвам се, че сме успели! Преди да стигна до Калин и Бистра, извървях дълъг път. Най-трудно ми беше да намеря възрастна актриса, която добре да се вписва в представата ми за Възрастната жена, както външно, така и като излъчване, тъй като се отнася за изключително деликатна роля. Целият смисъл, дори и на чисто информационно ниво, се изгражда с много фини, дребнички детайли. След няколко месеца търсене, срещи, разговори, Деян Енев си спомни, че е гледал Бистра в "Пътят към върха". Така я открихме. Струва ми се, че Бистра много се зарадва, ролята, която й предложихме й хареса. Малка трудност пред нас беше пътуването, тъй като тя живее в Благоевград, но в крайна сметка, с огромна всеотдайност се посвети на образа си. Калин Сърменов беше един от предпочитаните ми актьори за ролята на Калин Бандеров, но нямаше как да съм сигурна в избора си преди да се спрем на Бистра. За мен беше много важно да има определена енергия между двамата. Той, за разлика от Бистра, беше скептично настроен - не беше убеден, че сценарият е достатъчно добре издържан драматургично, особено що се отнася до неяснотите около въпроса какво се е случило в миналото. Честно да си призная, беше ми много трудно да отстоявам позицията си пред него - чувствах се като крехко младо дърво, което се огъва под неустоимия напор на буреносен вятър. Нищо съществено не се промени след нашите разговори, но се радвам, че имах възможността да подложа увереността си на теста, който Калин ми предложи. Радвам се, че взе правилното решение да се снима във филма и остана с нас до последно!
Това е може би едно от основните неща, отличаващо късометражното кино от останалите видове разкази (било то писмени, аудио-визуални или театър). Винаги остава нещо неказано. Нещо, което няма да даде мира на зрителя.
Смяташ ли, че проблемът в "Заложна къща" е проблем на днешния свят?
Да, определено смятам, че е актуален проблем, но не задължително като продукт на съвремието. Не мога да бъда сигурна какво е било в миналите епохи, но ми се струва, че всичко човешко винаги е било и ще бъде, независимо в при какви обстоятелства се раждаме. Разглеждам "Заложна къща" като филм, който поставя преди всичко въпроса какво означава да бъдеш човек, на преден план излиза идеята за грешката и прошката, за времето, изборите... Такива неща. Поне за мен е така. Постарах се да предам това свое убеждение с всички възможни средства.
Съгласен съм с теб, не мисля, че съвремието е първоизточника на това, просто е лесно да си мислим така, защото съвремието е единствената реалност, в която съществуваме.
Мисля, че има и още нещо във филма... Що то стойност и дори бих направил паралел между филма и някои от идеите на Оскар Уайлд... цената на всичко и стойността на нищо. Кой е виновен за това? Човекът или социума според теб? Или няма виновни, просто така сме устроени.
Много обичам такива въпроси! Незнам. Фактът, че цената има толкова голяма стойност днес, бидейки в същото време една абсолютна фикция, помощна работна единица за изчисление - измислена, въведена и поддържана по изкствен начин, е смущаващ. Доколко всеки един от нас е способен, обаче, да разпознае истински стойностното и да го предпочете пред ценното, е въпрос на лично себепознание, искреност и смелост. Конкретен отговор на твоя въпрос, може би би звучал така: човекът е отговорен и съответно "виновен" сам за себе си, ако се остави лесно да бъде завлечен по течението. Социумът не може да бъде оправдание! Само с чисти мисли и решителни действия от страна на всеки един отделен индивид, можем да имаме социум, който се развива положително. В момента имаме налице мислещи и знаещи, които само поради факта, че осъзнават и владеят собствената си сила, са напълно способни да правят каквото си пожелаят с всички останали. Това е абсурдно и недопустимо!
!
Следващия филм?
Имам няколко идеи за филми, които много бих искала да реализирам. За момента съм се концентрирала върху "Изповед". Това е една авторска история, която ми е много на сърце, работата по нея е отделен живот в живота ми. В момента работя по сценария (в прекрасно сътрудничество с Нина Жишева) и търся начин за финансиране на проекта. Бих била много щастлива да направя този филм, тъй като е много личен!
Много е хубаво, когато хората правят нещата със страст. :)
Подкрепяш ли протестите?
Чисто човешки - да! Защото симпатизирам на всеки, дръзнал да изрази мнението си. А и е крайно време да се съгради истинско гражданско самосъзнание. Обединението е велика сила, особено обединението с ясна и висока идея като посока! Но не вярвам, че протестът е верният път. Свободата е естествено състояние на духа! Да протестираш пред парламента означава да се тръшкаш като малко дете, което има много желания, но от него нищо не зависи. Вместо да си губим времето в опити да бъдем чути, може би би било по-добра идея да направим най-доброто, на което сме способни (всеки по неговия си начин), за да създадем нова по-добра система, от която да сме удовлетворени!
Силни думи. Успех и напред!
