Къде ти е главата?
РЕЖИСЬОР И СЦЕНАРИСТ НЕНКО ГЕНОВ  •  ПРОДУЦЕНТи МИЛЕНА МИЛЕВА и ВЕСЕЛА КАЗАКОВА
България / 2011 / 6'
Един обикновен ден. Будилник, ставаш, малко упражнения, поливаш цветето, душ, зъбите, облекло, закуска, кафе и хайде на работа ... Чакай. Нещо не забрави ли? Филмът е страхотна интерпретация на роботското ежедневие, което масово ти се представя за "добър живот".
И ма един квартален лаф, който на различни места съм срещал като „Къде ти е лицето?” или „Къде ти е главата?”, точно като името на този отличен филм. Въпросът се задава подигравателно, когато видиш, че човека отсреща е под прекалено силното влияние на алкохол или наркотици, още наречено „не знае к’во става”.

Подобни „обезглавени” от пиене, трева и т.н. хора, естествено, предизвикват обяснимо възмущение у другите. Те говорят трудно, залитат, опитват се да те целуват или пък ти повръщат в обувките. Тъй кати природата е съвършен балансьор, в съвременния свят като абсолютен техен антипод се явяват едни други „безглави” хора, които са ни представени и в тази късометражка.

Метафората на Ненко Генов наистина е проста и гениална. Бих го попитал дали не я е откраднал от някъде. Безмозъчното, безсмисловото, безмислено, празно, предначертано, залутано съществуване в съвременното общество е пословично. За кого говорим? Това са армиите на съвременния бизнес. Новият, „доволен”, офисен пролетариат. Хората на „успеха” и „морала”. Безмисленото съществуване, което съвременната цивилизация ти представя за нормално – бъди добро дете (или поне гледай никой да не разбере за другото), завърши училище, намери си прилична работа в сигурна голяма компания, купувай си неща на лизинг и ги плащай със сигурната си заплата, хвани си някоя жена, имайте си телевизор, някой ден и детенце; недей да кривиш много от този път, защото не е Безопасно!

Трябва да се има предвид, че същото това съществуване все още не е завладяло изостаналата в много отношения България, поради което за много хора е трудно да схванат опасността от него. Когато трудно намираш какво да ядеш, как изобщо да се реализираш и си въобще си заобиколен от глупости, трудно някой може да те уплаши като ти каже: „Човек, на Запад уж имат работа, ядене и нормално образование, но една голяма част се превръщат в роботи”. Ако го кажеш на някой наистина изстрадал тип тук, той най-много да ти шибне един.

Но проблемите на латентото бездушевно западно съществуване са налични. Те отдавна навлизат и у нас, а съм сигурен, че ще говорим все повече за тях с напредването на времето и „прогреса”. Не ме смятайте за някой кретен, искам хората да са по-спокойни и доволни в страната ни, но част от вас ще ме разберат по-добре щом и тук бъдем тотално заляти от армиите статистици, дата процесъри, хелп-деск оператори и по-лошото – от захождащия специфичен начин на живот. И най-най-лошото е как наистина не разбираш, че главата ти спи.

Защо започнах с пияниците и наркоманите? Още от хипи времената на Запад, съвременните безглави офисни роботи се самоубеждават, подкрепяни от „моралните” норми, че това е техния свят и техния е правилния живот. Тотален техен антипод са онези, които са си „забравили” лицето или главата някъде, под влиянието на субстанции, които поради някаква причина съвсем не са сметнали, че най-важното нещо в живота им е да се роботи (да не става грешка - не съм привърженик на нито една от двете крайности). Ще прозвучи претенциозно, но повече доверие имам във вторите. Те са доста по-наясно, че главата им я няма. Надявам се скоро да си поговорим за това.
SUBSCRIBE
АВТОР Константин Мравов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+