Късото кино и музиката
Киното е изкуството, което комбинира в себе си по неповторим начин музика и картина, превръщайки го в най-въздействащата и богата на съдържание форма на изразяване на идеи, емоции, истории, естетика и изкуство. В тази статия ще ви запознаем с някои забележителни, заради своята музикалност, филми от късото кино, ще отговорим защо музиката е толкова важна за филма, а за младите режисьори ще обърнем внимание върху някои особености при избора на музика за своите филми.
АВТОР Боряна Райчева
К
олко често ви се случва да се заслушате в ромоленето на дъжда. Вероятно често. А колко от вас са се заслушвали в този шум и са го претворявали в съзнанието си като тиха и наситена мелодия. Ако сте го правили поне веднъж, то тази статия ще ви допадне. Не защото имате неподправен музикален слух, а просто защото умеете да разкривате красотата на музиката в нейните най-екстравагантни форми. Когато се вгледаме в някоя художествена картина, всеки неин детайл се превръща в късче изкуство, на което подхожда и нотка звучене. Уникално оформление така подходящо за изкуството, наречено КИНО. Оказва се, че всеки филм е изключително неповторимо музикален, а успешните късометражни не правят изключение.
Какви тайни крие силата на звука и силата на музиката. Какво значение има нейното присъствие или отсъствие за създаването на късометражен филм?
Каква музика докарва човека до състояние на животинско съзнание и деградация, а каква е способна да го извиси, да го успокои?
Когато говорим за късометражно кино, музиката е изключително важна. Късото кино е изкуство на внушението, на емоцията. В рамките на няколко минути зрителят трябва да се потопи и да усети смисъла. Дали един филм ще е на фона на музика, или не, определя цялостното внушение, което ще предизвика.
За любителите на музика предлагам подбор от филми, оценени по един единствен критерий – тяхната музикалност.
Първият филм, на който ще се спра, е един хипнотизиращ със своята красота 15 минутен филм на аниматора Минкю Ли – „Адам и кучето“.
Повествованието му разказва за приятелството между две същества, създадени едно за друго. Безмълвна притча, изпълнена само с омайващите звуци на природата и нежната лъчезарна музика на Джо Нюман. Петнадесет минути, през които без нито една дума авторът успява да ни разкаже историята на зараждането на света (вероятно малко преди Ева да се появи и тишината да изчезне).
Ето и още един музикален шедьовър: Abiogenesis на Richard Mans. В тази научно-фантастична миниатура странно механическо устройство се приземява в пустиня на Земята и въвлича след себе си глобално преображение на планетата. Петминутна фантазия, която поразява не просто с великолепна графика, но и с безумно пронизващ саундтрак. Автор на музиката е Rhian Sheehan, известен със своите експериментални съчетания на електроника с оркестър. В направата на саундтрака взима участие Новозеландският оркестър (New Zealand Symphony Orchestra), така че ценителите на симфоничното звучене непременно ще оценят тази футурологична анимация.
Невероятен пример за внушението, което придава музикалното оформление, е филмът „Dripped“ на френския постановчик Léo Verrier. Ефектният ретро стил с джазово звучене създава една психеделична скица, в коята водещ е звукът. Музиката във филма е на Pablo Pico. В неговия арсенал има повече от тридесет наградени произведения, а музиката от Dripped е удостоена със специален приз на международния Парижки фестивал за джазово кино (Cineajazz Paris), за който ще посветим отделна статия.
Интересен случай е пластелиновата мелодрама „Head Over Heels“ („Презглава“) на Timothy Reckard. Музиката е на англичанина Jered Sorkin. Музикалната атмосфера варира от лирическо кънтри до военно фламенко. На места причудлива, понякога тъжна и най-вече - в прекрасна хармония с усещането, което филмът носи. Head Over Heels носи неочаквани награди на фестивали за анимационно кино, бележи световна премиера в Кан и попада във финалната петорка на номинираните филми за Оскар през 2013г. След като изгледаме дори веднъж филма, осъзнаваме, че наградите никак не са неочаквани, а напротив – съвсем заслужени.
Мой личен фаворит за музикален късометражен филм е руската анимация „Изобретение любви“ (The Invention of Love) на режисьора Андрей Шушков. Гениален филм, изпълнен с простота и хармония, заснет в стила на лирически steampunk. А музиката е в такъв синхрон със сюжета, че разказва своя собствена история под звуците на нежната мелодия. Млад човек, живеещ в ретрофутуристичен град се запознава с момиче, живеещо сред природата. Между двамата герои се заражда чувство и те заедно се преселват в града. Скоро момичето осъзнава, че в града не е останало нищо живо. Всичко е изкуствено и механично. Единственото, което и напомня за света, в който е родена и израснала, е цвете – постепенно увяхващо и умиращо, а заедно с него умира и тя самата. От отчаяние младият мъж решава да направи механично копие на своята любима. Невероятен руски шедьовър, в който всички компоненти са в хармония едни с други. За десет минути това произведение успява да разкаже история на цял живот – печална и тъжна. През февруари 2010 година филмът е включен в програмата на курса „История на анимацията“ на Колумбийския Колеж в Чикаго. Mузиката към филма е на композиторите Антон Мелников и Полина Сизова.
Трябва да споменем и спечелилият Оскар през 2013 + още около 30 фестивални награди, Curfew на Shawn Christensen. Макар че е едва първия игрален филм в тази статия, игралното кино има също много заглавия с качествена музик. Но да се върнем на Curfew. Истински мастърпийс на модерното късометражно кино, който въздейства на всички възможни нива. И като емоция, и като визия, и като емпатия към героите, и като история... и музиката! Невероятна е. Самият факт, че започва с толкова красива и изпълваща опера като The Flower Duet на Leo Debilés вече вдига летвата и за щастие не я сваля нито веднъж до края. Adam Waito е написал едно от парчетата и е подбрал останалите. Впрочем, филмът е основа на пълнометражния Before I Disappear, който е на етап продукция.
За да се изясни ролята на звука във филма, предлагам като пример за противоположно режисьорско решение филма „Balance“ на Christoph и Wolfgang Lauenstein. Там единствената музика, която прозвучава откъслечно и развалено, е тази от музикалната кутия. Преобладаващи са механичните звуци, които пронизват тишината. В една толкова тягостна, самотна и стерилна обстановка, в която физическите закони са определящи, всеки звук и всяка мелодия би натежала. Човешкото е загубило своята изначална форма, а с него е безвъзвратно загубен и балансът. А след него идва празната тишина.
Музиката в киното е инструмент, който е способен да подчертае, да добави, да бъде не просто акомпанимент, а да играе и роля (понякога най-важната роля). Тя създава емоционално-смислово пространство и организира условия за съпреживяване. Тя е емоционалният „шлейф“на филма. Понякога е способна да изрази това, което е невъзможно да се покаже с образ. С помощта на музиката, правилно подбраните песни и изпълнители, може да се създаде многопластовост, да се изгради обем. В българските кино продукции за съжаление се забелязва липса на достатъчно внимание към този толкова важен детайл.
Една малка скоба относно авторските права – изключително полезна е организацията Creative commons, занимаваща се с лицензите върху творбите. Благодарение на „съзидателното споделяне“, чрез нея могат да се разпространяват произведения свободно, а потребителите лесно и достъпно да ги използват в своите проекти. Creative Commons дава възможност на начинаещите кинаджии да използват разнообразни музики за учебни и некомерсиални цели. Доста популярен е и сайтът www.jamendo.com , на който всеки желаещ може да качи собствени композиции, които да бъдат полезни за киното в последствие. В сайта се откриват платени и безплатни материали според вашите нужди и възможности ;) Друг сайт за безплатна музика е www.freesound.org . Там можете да откриете и звукови ефекти. За разлика от jamendo, freesound е абсолютно безплатен. Макар и изненадващо, намират се и някои музиканти, които сами предлагат музиката си за ползване (например Moby – www.mobygratis.com ). За авторските права ще отделим специална статия, в която ще опишем по-подробно кое, как, защо и по какъв начин да се използва, за да бъде в най-топли отношения със закона.
Изборът на музика, както вече споменах, е от изключителна важност. В това число влиза и изборът на композитор. Съвременният композитор, работещ в киното, е една от най-сложните професии. Много трудно се намират универсални композитори, които владеят всички видове жанрове и стилове. Следва разбира се още един немаловажен въпрос –авторските права върху музиката. Ако вие сте в началото на вашата филмова кариера, вероятно не сте в близки отношения с някой именит съвременен композитор. В такъв случай не е зле да се свържете с хора, които също са в началото на своята музикална кариера. Въпросът доколко можем да разчитаме на млади композитори е спорен. Отговорът навярно е, че можем да се доверим, но в разумни граници. Хубавото е, че младият автор може да бъде възпитаван и моделиран. В същото време е в крак с новите тенденции, с вкуса на времето и ще е в синхрон с вашите търсения. Изборът на млад и неопитен композитор е сериозна провокация – трябва да му се има пълно доверие. В него трябва да познаете човека, на който ще доверите своята картина. Важен е не само финансовият мотив, но и творческият - отговорността пред всички останали хора от екипа, работещи в името на една идея – перфектен продукт без компромиси. Нека не забравяме, че киното възпитава зрителя на вкус. Това е една от най-благородните задачи и на филмовата музика. Но най-важното е да започнем да мислим за филма като за част от една печеливша индустрия. Тогава ще разберем и колко е важен всеки детайл. И когато частите на този механизъм си паснат съвършено, няма да се чува досадното им скърцане, а ще прозвучи мелодията на успеха.
Музикалното оформление е от изключително значение, когато говорим за създаването на късометражно кино. Филмът може да загуби своята художествена стойност при лош избор на музика, а може и да се превърне в шедьовър, каращ зрителя да тананика мелодията му дълго след като го е изгледал. Когато се създава късометражен филм, е изключително важно да се обърне внимание на есенцията, на детайла, който може да разграничи поредната творба от истинския шедьовър. В киноизкуството музикалният фон допълва и често определя емоцията от представянето, като го затваря в цялостна художествена рамка и спомага филмът ни да се превърне в уникално творение и незабравимо преживяване.
Какви тайни крие силата на звука и силата на музиката. Какво значение има нейното присъствие или отсъствие за създаването на късометражен филм?
Каква музика докарва човека до състояние на животинско съзнание и деградация, а каква е способна да го извиси, да го успокои?
Когато говорим за късометражно кино, музиката е изключително важна. Късото кино е изкуство на внушението, на емоцията. В рамките на няколко минути зрителят трябва да се потопи и да усети смисъла. Дали един филм ще е на фона на музика, или не, определя цялостното внушение, което ще предизвика.
За любителите на музика предлагам подбор от филми, оценени по един единствен критерий – тяхната музикалност.
Първият филм, на който ще се спра, е един хипнотизиращ със своята красота 15 минутен филм на аниматора Минкю Ли – „Адам и кучето“.
Повествованието му разказва за приятелството между две същества, създадени едно за друго. Безмълвна притча, изпълнена само с омайващите звуци на природата и нежната лъчезарна музика на Джо Нюман. Петнадесет минути, през които без нито една дума авторът успява да ни разкаже историята на зараждането на света (вероятно малко преди Ева да се появи и тишината да изчезне).
Ето и още един музикален шедьовър: Abiogenesis на Richard Mans. В тази научно-фантастична миниатура странно механическо устройство се приземява в пустиня на Земята и въвлича след себе си глобално преображение на планетата. Петминутна фантазия, която поразява не просто с великолепна графика, но и с безумно пронизващ саундтрак. Автор на музиката е Rhian Sheehan, известен със своите експериментални съчетания на електроника с оркестър. В направата на саундтрака взима участие Новозеландският оркестър (New Zealand Symphony Orchestra), така че ценителите на симфоничното звучене непременно ще оценят тази футурологична анимация.
Невероятен пример за внушението, което придава музикалното оформление, е филмът „Dripped“ на френския постановчик Léo Verrier. Ефектният ретро стил с джазово звучене създава една психеделична скица, в коята водещ е звукът. Музиката във филма е на Pablo Pico. В неговия арсенал има повече от тридесет наградени произведения, а музиката от Dripped е удостоена със специален приз на международния Парижки фестивал за джазово кино (Cineajazz Paris), за който ще посветим отделна статия.
Интересен случай е пластелиновата мелодрама „Head Over Heels“ („Презглава“) на Timothy Reckard. Музиката е на англичанина Jered Sorkin. Музикалната атмосфера варира от лирическо кънтри до военно фламенко. На места причудлива, понякога тъжна и най-вече - в прекрасна хармония с усещането, което филмът носи. Head Over Heels носи неочаквани награди на фестивали за анимационно кино, бележи световна премиера в Кан и попада във финалната петорка на номинираните филми за Оскар през 2013г. След като изгледаме дори веднъж филма, осъзнаваме, че наградите никак не са неочаквани, а напротив – съвсем заслужени.
Мой личен фаворит за музикален късометражен филм е руската анимация „Изобретение любви“ (The Invention of Love) на режисьора Андрей Шушков. Гениален филм, изпълнен с простота и хармония, заснет в стила на лирически steampunk. А музиката е в такъв синхрон със сюжета, че разказва своя собствена история под звуците на нежната мелодия. Млад човек, живеещ в ретрофутуристичен град се запознава с момиче, живеещо сред природата. Между двамата герои се заражда чувство и те заедно се преселват в града. Скоро момичето осъзнава, че в града не е останало нищо живо. Всичко е изкуствено и механично. Единственото, което и напомня за света, в който е родена и израснала, е цвете – постепенно увяхващо и умиращо, а заедно с него умира и тя самата. От отчаяние младият мъж решава да направи механично копие на своята любима. Невероятен руски шедьовър, в който всички компоненти са в хармония едни с други. За десет минути това произведение успява да разкаже история на цял живот – печална и тъжна. През февруари 2010 година филмът е включен в програмата на курса „История на анимацията“ на Колумбийския Колеж в Чикаго. Mузиката към филма е на композиторите Антон Мелников и Полина Сизова.
Трябва да споменем и спечелилият Оскар през 2013 + още около 30 фестивални награди, Curfew на Shawn Christensen. Макар че е едва първия игрален филм в тази статия, игралното кино има също много заглавия с качествена музик. Но да се върнем на Curfew. Истински мастърпийс на модерното късометражно кино, който въздейства на всички възможни нива. И като емоция, и като визия, и като емпатия към героите, и като история... и музиката! Невероятна е. Самият факт, че започва с толкова красива и изпълваща опера като The Flower Duet на Leo Debilés вече вдига летвата и за щастие не я сваля нито веднъж до края. Adam Waito е написал едно от парчетата и е подбрал останалите. Впрочем, филмът е основа на пълнометражния Before I Disappear, който е на етап продукция.
За да се изясни ролята на звука във филма, предлагам като пример за противоположно режисьорско решение филма „Balance“ на Christoph и Wolfgang Lauenstein. Там единствената музика, която прозвучава откъслечно и развалено, е тази от музикалната кутия. Преобладаващи са механичните звуци, които пронизват тишината. В една толкова тягостна, самотна и стерилна обстановка, в която физическите закони са определящи, всеки звук и всяка мелодия би натежала. Човешкото е загубило своята изначална форма, а с него е безвъзвратно загубен и балансът. А след него идва празната тишина.
Музиката в киното е инструмент, който е способен да подчертае, да добави, да бъде не просто акомпанимент, а да играе и роля (понякога най-важната роля). Тя създава емоционално-смислово пространство и организира условия за съпреживяване. Тя е емоционалният „шлейф“на филма. Понякога е способна да изрази това, което е невъзможно да се покаже с образ. С помощта на музиката, правилно подбраните песни и изпълнители, може да се създаде многопластовост, да се изгради обем. В българските кино продукции за съжаление се забелязва липса на достатъчно внимание към този толкова важен детайл.
Една малка скоба относно авторските права – изключително полезна е организацията Creative commons, занимаваща се с лицензите върху творбите. Благодарение на „съзидателното споделяне“, чрез нея могат да се разпространяват произведения свободно, а потребителите лесно и достъпно да ги използват в своите проекти. Creative Commons дава възможност на начинаещите кинаджии да използват разнообразни музики за учебни и некомерсиални цели. Доста популярен е и сайтът www.jamendo.com , на който всеки желаещ може да качи собствени композиции, които да бъдат полезни за киното в последствие. В сайта се откриват платени и безплатни материали според вашите нужди и възможности ;) Друг сайт за безплатна музика е www.freesound.org . Там можете да откриете и звукови ефекти. За разлика от jamendo, freesound е абсолютно безплатен. Макар и изненадващо, намират се и някои музиканти, които сами предлагат музиката си за ползване (например Moby – www.mobygratis.com ). За авторските права ще отделим специална статия, в която ще опишем по-подробно кое, как, защо и по какъв начин да се използва, за да бъде в най-топли отношения със закона.
Изборът на музика, както вече споменах, е от изключителна важност. В това число влиза и изборът на композитор. Съвременният композитор, работещ в киното, е една от най-сложните професии. Много трудно се намират универсални композитори, които владеят всички видове жанрове и стилове. Следва разбира се още един немаловажен въпрос –авторските права върху музиката. Ако вие сте в началото на вашата филмова кариера, вероятно не сте в близки отношения с някой именит съвременен композитор. В такъв случай не е зле да се свържете с хора, които също са в началото на своята музикална кариера. Въпросът доколко можем да разчитаме на млади композитори е спорен. Отговорът навярно е, че можем да се доверим, но в разумни граници. Хубавото е, че младият автор може да бъде възпитаван и моделиран. В същото време е в крак с новите тенденции, с вкуса на времето и ще е в синхрон с вашите търсения. Изборът на млад и неопитен композитор е сериозна провокация – трябва да му се има пълно доверие. В него трябва да познаете човека, на който ще доверите своята картина. Важен е не само финансовият мотив, но и творческият - отговорността пред всички останали хора от екипа, работещи в името на една идея – перфектен продукт без компромиси. Нека не забравяме, че киното възпитава зрителя на вкус. Това е една от най-благородните задачи и на филмовата музика. Но най-важното е да започнем да мислим за филма като за част от една печеливша индустрия. Тогава ще разберем и колко е важен всеки детайл. И когато частите на този механизъм си паснат съвършено, няма да се чува досадното им скърцане, а ще прозвучи мелодията на успеха.
Музикалното оформление е от изключително значение, когато говорим за създаването на късометражно кино. Филмът може да загуби своята художествена стойност при лош избор на музика, а може и да се превърне в шедьовър, каращ зрителя да тананика мелодията му дълго след като го е изгледал. Когато се създава късометражен филм, е изключително важно да се обърне внимание на есенцията, на детайла, който може да разграничи поредната творба от истинския шедьовър. В киноизкуството музикалният фон допълва и често определя емоцията от представянето, като го затваря в цялостна художествена рамка и спомага филмът ни да се превърне в уникално творение и незабравимо преживяване.
