La Migala
РЕЖИСЬОР JAIME DEZCALLAR  •  СЦЕНАРИСТ JUAN JOSE AREOLLA
Испания / 2013 / 14'
Един мъж, преживяващ своята лична драма, страда от арахнофобия. Дали за да преодолее този труден момент, или просто така, решава да си купи отровен паяк и да го пусне на свобода в дома си. Въздействащ, изтънчен трилър на Jaime Dezcallar, от който ще настръхнете.
И ма нещо специфично и характерно само за испанското кино, което е впечатляващо и благодарение на него помня всеки испански филм, който съм гледал. Принципно помня всички, но ако някой поиска в дадена ситуация да му препоръчам филм, испанците първи ми изникват в главата. La Migala е поредното доказателство за изтънченото чувство, с което създават кино от висок клас. Семпъл филм, без излишни сцени, персонажът е един единствен. Можем да го наречем solo филм, защото някакси е по-различно усещането да гледате филм, в който няма интеракция между герои. Дали?!

Да, ако говорим само за хора. Dezcallar успешно е успял да превърне паяка в герой на историята, между чийто стопанин и него има някаква връзка, която в един момент започваме да усещаме. Кинематографията на филма е добре обмислена и качествена, с което атмосферата като цяло е хем изнервяща, хем толкова спокойна, че се създава един напрегнат дуализъм у зрителите, които ги залепва пред екрана и вече не мислят за началото или края. Те просто потъват в душевността на този човек, който е решил да се подложи на истински survivor. Защо?!

Защото идеята на филма е гениална. Представете си, че вие пускате в къщата си отровен паяк. Като оставим настрана страха, всъщност може почти веднага да умрете от него, но може и да минат месеци преди да бъдете ухапани, инцидентно или не. Това означава, че първия миг, в който всяка сутрин отваряте очите си, ще съзнавате "жив съм, окей, денят може да започне". Наглед ако това изглежда нещо, не кой знае какво, всъщност е нещо грандиозно. Поне за мен лично. Това може да ви накара да преосмислите из основи отношението към живота, защото вие започвате вече да живеете по неговия ръб и да осъзнавате с мозъка на костите си, че нищо не е предначертано и случващото се тук и сега е абсолютно непредвидимо. Вие всяка сутрин ще благодарите от сърце, че сте живи. Как?

Ами ако страдате от арахнофобия, от каквато страда и героя във филма. Въпреки че по мое мнение, дори да я нямате тази фобия, ефектът ще бъде почти същия, просто защото смъртта си е смърт, а рискът да ви докосне е еднакво плашещ за всички хора. Трябва и да се отбележи, че съм доста резервиран около сюжетите, включващи фобии, особено тези, в които фобията е фундамент на историята, защото много рядко се получава оригинален, дълбок и интересен сюжет. По-често кинаджиите се завъртат около едни клиширани схеми за изграждане на историята, които са предвидими и в крайна сметка не толкова задържащи вниманието.

Ценете живота, ако искате и той да ви цени. :)
SUBSCRIBE
АКО ТИ ХАРЕСВА La Migala, ПРЕПОРЪЧВАМЕ ТИ ДА ГЛЕДАШ И...
Curfew
Телефон. Стар и червен. Символ. Добре започва. Кръв, пороци, вода, човек, ножче, звънящ телефон и зов за подкрепа. Кой ли е? Възможно ли е да е човек, заради когото героя да преосмисли решението си и да се откаже от самоубийството? Oscar winner 2013! Curfew.
SHAWN CHRISTENSEN / САЩ / 2013 ИГРАЛНО КИНО / ТРИЛЪР
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+