L.I.DYLLE @ Кинематограф.BG

Ч арът на топлите следобеди в софийските градинки си е характерна особеност на града ни, към която всички сме малко или много привързани и сме склонни да пренебрегнем мръсотията, грозните кофи и паркиралите една връз друга коли, за ето тези моменти на хармония и щастие, които имат мирис във въздуха по тези места. Това е първото нещо, което ми направи впечатление.

Но по-интересното се случва във втората част. Сюрреализмът продължава, само че от едната крайност отива в другата - моментът в който протагониста (за тези, които не знаят, протагонист означава „главно действащо лице“) зърва стареца, които е извън този балон на всеобщата хармония и щастие. Този старец гледаше лошо, изпитателно, сякаш или знаеше нещо, или излъчваше нещо. Тогава героят ни се сети за една ситуация, която най-общо бих описал като социален сблъсък. Обикновено тези сблъсъци са изпълнени с гадна енергия, агресия и все неща, които противоречаха на тази всеобща... идилия. Момента на осъзнаване на този спомен като че ли срути тази хармония. Скандали, агресия, негативна енергия или най-просто казано обратното на идилия.

Тук ще направя един паралел... Не съм сигурен дали това е целта във филма, но личното ми усещане е такова. Когато се съберат двама души и единия започне да пее песен, която другия не знае, ще си я пее сам. Но ако се съберат 200 души и започнат да пеят една и съща песен, която един не знае, ще я запее и той дори с леки несъответствия. Същото се случи вчера и на протеста. Един викна „Всеки ден ще е така, до победата“, след което всички автоматично в един глас започнаха да викат. Това е социалното съзнание. И сега се връщам на филма. Съвкупността от много хора на едно място като че ли създава едно общо енергийно поле, което е по-висше от индивидуалното такова. Достатъчно е един да създаде в мозъка си негативни емоции, че да повлияе на това поле... Изобразяването на това субективно, относително и не много познато нещо в L.i.dylle е страхотно!