Тази студентска продукция от Ringling College повежда в хаотичен, шумен и враждебен свят. Ако този филм те обърква, то в такъв случай си разбрал как се чувства един аутист. Добре дошъл в света, какъвто не го познаваш.
Десетки гласове звучат едновременно, различни миризми се смесват до гадене, хаос от периферни звуци и отблясъци, всичко в речта е буквално, иронията и метафората са враждебни непознати, вкарването на ред във всичко изписано дотук е невъзможно... В рамките на малко повече от 2 минути и половина, неусетно или не, ще съжалите детето - глас, който чувате във филма. Но това не е достатъчно ...
Listen e дипломният филм на двама студенти от Ringling College of Art and Design - Marisabel Fernandez и Alexander Bernard. Отговорно са се постарали да пресъздадат случващото се в съзнанието на едно дете-аутист. Филмът е резултат от дълго наблюдение на общността на аутистите и задълбочено изследване на ежедневието им.
За разграничаването и разбирането на разликата в светоусещането спомага до голяма степен преминаването от игралното начало към анимацията. Няма как да не се даде за пореден път признание на анимацията като изключително добър начин за пресъздаване на непознатите и немислимите с традиционни похвати картини.
Това, което ми харесва, е, че филмът позволява с лекота да се поставиш именно зад очните ябълки на детето - не напълно, но съвсем лесно, въображението ми ме свързва с моменти от детството, в които и в моето съзнание по същия начин всичко някак се изкривява, мисли и тревоги се блокират една друга до писване на ушите. Именно под съпровода на тягостния тътен от зловеща тишина, дори пренаселеното пространство става изолатор, задушаващ повече и от газова камера. Дори само повърхностният полет на въображението може да те направи поне малко по-съпричастен, с което се постига и целта на лентата.
С дипломния си филм създателите не претендират, че са покрили целия спектър от преживявания на дете-аутист. Въпреки леката наивност и предпазливост, които се предполагат за един дипломен проект, “Listen” си поставя най-тежката задача в документалното кино, а именно да не подвежда зрителя със свръхдраматизъм, а да поведе към по-адекватно разбиране. В случая се надявам, че всеки зрител може да оцени предизвикателството пред аутистите и близките им.
