Този филм носи изключително силно послание, показвайки как изглеждат загубеняците. В ревюто си ще ви разкажа защо според мен съществува „загубенящината“, синдром или продукт на обществото е тя и защо те винаги ще си останат такива.
З
а голямо мое съжаление, загубеняците са навсякъде около нас. Във филма видяхте прототипите на повечето от тях, затова в тази ми публикация няма да анализирам красноречивия филм, а по-скоро ще напиша нещо генерално за този социален пласт „загубеняци“, който много хора не познават, а всички в него идея си нямат дори, че има такъв пласт и са в него. Освен тези близо до границата, за които има все още надежда... Да започнем с това, защо един човек е загубеняк?! Защото не умее да отстоява позицията си. Защото не умее да се защитава физически (изключенията са рядкост). Защото не умее да брани достойнството си от словесни атаки. Защото няма чувство за хумор. Защото не изглежда привлекателен. Защото носи скапани дрехи. Защото е срамежлив. Защото е дебел. Защото мирише. Защото е смотан. Защото не умее да води качествена социална комуникация. Защото го е страх. Защото не е смел. Защото не е инициативен. Защото не е самокритичен. Защото не е мотивиран. Продължавам нататък. Как се става загубеняк?! Никой не се ражда загубеняк. В 100% от случаите, се става такъв. В 90%, това тръгва от училището. Ето защо съм на мнение, че училището е критично важен елемент за качественото психо социално изграждане на една личност и там родителите имат своето участие. Не може да се очаква широкоскроеност, камо ли толерантност в даскало. Там е джунгла, където или ставаш лидер, или аутсайдер или неутрален. Лидерите стават такива, защото са смели, настъпателни, имат нужда да се изявяват и са агресивни. Загубеняците стават такива, защото допускат лидерите, а с това и колектива да ги мачка. Забележете, че да си лидер или загубеняк няма пряка връзка с интелекта. Нерядко загубеняците са по-умни от лидерите и понякога това им играе лоша шега. Какво от това обаче, че си умен, след като не си социално адекватен и не можеш да се докажеш на обществото с това?! Отделно, че всички причини, изброени горе са навързани в един кръг и само проявата на една е достатъчна, за да стартира този процес, в който колектива ще срине самочувствието на бъдещия загубеняк, който лека-полека ще започне да проявява и други белези на загубенящина. Иначе казано, според написаното до момента, можем да приемем, че загубенящината е вид социална болест, чиито причини са едновременно и симптоми, а за болестта не е толкова виновен индивида, колкото колектива, защото всеки може да поправи недостатъците си при правилен подход. Дали?! Чрез индуктивна логика, с която анализираме темата за загубеняците и защо съществуват те, стигаме до един генерален въпрос, който ще задам по три различни начина - законите на джунглата или идеалите на социума? Индивида или колектива? Демокрация или социализъм? Защо вместо да се подиграем на един човек, не му кажем приятелски кое е хубаво да промени у себе си, за да бъде симпатичен и така да се роди красив и конструктивен колектив, базиран на позитивна енергия, а не както в нашата реалност почти винаги се случва – пробит и деструктивен колектив, който се обединява от негативната енергия, концентрирана върху една душа, която знаем, че смазваме и въпреки това го правим, водени от закона на джунглата, където най-силните царуват, по-слабите оцеляват или умират. Е да де... Излиза, че гледните точки по въпроса са няколко и всяка една от тях звучи убедително. Загубеняците жертва, необходимост, функция или продукт са на обществото?! Както и да го погледнете, не са симпатични и единственото, което би задържало даден човек около тях е снисхождение и съчувствие, същите тези емоции, които са анти мотивиращи за загубеняка да се поправи, защото каквито и да са тези хора – добри или лоши, факт е, че са извън идеалната обществена рамка, а ако бяха вътре, щяха да са далеч по-продуктивни, най-малкото, защото признанието катализира увереност, а именно тя е един от основните проблеми на тези хора, заради който са склонни да си водят мизерния живот, вместо да се осъзнаят и да тръгнат нагоре по социалната стълбица... За всички онези, които се чувстват засегнати от статията, помислете си сериозно върху думите ми и може би ще откриете нещо повече в тях. ;)