Една история за едно градче, една жена, един мъж и някои неща от живота. Marina е непретенциозен филм от Испания, в който естетиката, чувството, погледите, героите, миговете ще ви въведат в едно друго измерение на киното.
Този филм много се двоумях дали има място в нашата селекция, защото е от онези филми, които са много добре реализирани, но нещичко им куца. След като го гледах още два пъти обаче осъзнах, че този недостатък на историята (според мен), за който след малко ще разкажа, всъщност не е проблем, защото останалата част от филма е впечатляваща. Като за начало средата, в която се случва всичко това, съдържа интересен микс между съвремието ни и застиналите в историята по-малки европейски градчета, които погледнати отгоре надали са се променили особено през последните векове. Както и хората в тях. Цялостната атмосфера е донякъде лирична, донякъде средновековна, донякъде романтична, донякъде самотна... Въпрос на лично усещане.
Героите... Впечатляващо добра игра. Първо сблъсъка между видимо съвременната жена и видимо несъвременния мъж всъщност е много приятен. Този мъж е типичният мъж, водещ простичък живот, в който няма особен прогрес, но пък за сметка на това е по-лесно предсказуем и вероятно съдържател на стабилна ценностна система. Жената пък видимо в началото преживяваше своята драма и вероятно беше останала на улицата беше поставена пред сюблимен избор. Да проституира или да студува навън сама. Хареса ми как, тя изстреля цифра, която може би е доста над „пазарната“, с което тънко избяга от първосигналния й отговор „не“, оставяйки си вратичка да каже „да“ за достатъчно пари, че да оправдае избора пред себе си. Woman logic…
Развитието на историята също е красиво. Личеше си, че тя се е съгласила с видима неохота, но в един момент превключи, съзнавайки, че или може да бъде по-зле от надуваема кукла с безжизнеността си и студения поглед, изразяващ омраза към настоящия момент, или може да сподели взаимната нужда от любов, макар и за пари, макар и еднократно в рамките на една нощ. И го направи. Беше красиво.
Уви, обаче краят на филма беше често използвана ретроспекция, която според мен е рядко успешна или поне аз не я харесвам. Дали мъжът първо е видял скандала и след това се е появил пред нея, предлагайки й пари, за да я приюти и е последвала историята, или скандала е бил след това и той се е появил втори път. По-логичното е първото, той да не е имал планове за вечерта, да се е събудил през нощта, да е осъзнал празнотата и случайно виждайки скандала, да е осъзнал, че тя няма къде да спи и затова да я е поканил вкъщи, съгласявайки се на тази висока цифра. Но някакси не съм привърженик на този начин на изграждане на историята.
Като оставим обаче настрана този факт, който е по-скроо въпрос на лична преценка, този филм го намирам за красив, в който макар и проститутицята привидно да е опаковка, всъщност вътрешността му е нещо много повече... Чиста емоция и човешка нужда от топлота и любов, каквато в крайна сметка се получи. Marina.