Психологически трилър с нотки на драма и интересен философски замисъл. Една жена е преследвана от духа на съпруга й, който умира при катастрофа. Дали обаче всичко е такова, каквото изглежда? Какво дели живота и смъртта? Mars & Venus!
Вечният въпрос за живота и смъртта е провокирал хиляди автори, режисьори, музиканти, врачки, доктори и прочие да мислят по въпроса и да създават какви ли не възможни интерпретации на отговора му. Но и до днес никой не е съвсем сигурен. Stanislaw Lem има роман на тази тема, озаглавен Golem, в който изследва нуждата на човека да задава тези фундаментални въпроси, воден от способността да осъзнае съществуването си. Това и ни характеризира като човеци – по-различни същества от животните, защото са овладяли разума си.
В Mars & Venus до средата на филма, подобно на ефекта в Pizza Verdi, смятаме, че мъжа й е починал и духа му все още витае в къщата им. Но след това вече не сме сигурни кой жив, кой умрял... Само по себе си това е много странна и завладяваща история, защото много е сложно без „разказ“ да осъзнаеш в един кадър ситуацията, в която по някакъв начин единия чува и усеща присъствието на другия, но не се знае кой е призрака, защото мисълта изобщо, че може би не си жив и съществуваш в някаква паралелна вселена може да те срине тотално. А може и да те превърне в звезден прах, свободно витаещ в Космоса. Странен филм, но по някакъв начин накрая те кара да задаваш въпроси, за които може да се учудиш, че си способен изобщо да си зададеш.
Все още не съм сигурен каква точно е идеята, заложена в заглавието. Тя казва „първо полетях покрай Бога Марс, а после покрай Богинята Венера...“. Аз мисля, че това е свързано с идеята изобщо за Марс и Венера, че са вдъхнали по някакъв начин живот на планетата ни. И макар да ви звучи нелогично, отново Stanislaw Lem казва, че човешкото съзнание има нужда от отправни точки и някои сладки лъжи, за да оправдае своето съществуване и своето върховенство. Марс и Венера са именно такива точки, които използваме за опора на теориите си и макар днес никой да не излиза навън с мисълта, че оттам са тръгнали мъжете и жените, ако хората не вярваха в това стотици години преди нас, вероятно нямаше да се развием по този начин в социален аспект. Защото е доказано, че вярата дърпа човешкия разум напред. Ако не беше вярата в нещо, щяхме да седим и да гледаме безцелно в тавана... А любовта накрая ги освободи и ги превърна наистина в звезден прах. Красиво!
