Noon
РЕЖИСЬОР KASRA FARAHANI  •  СЦЕНАРИСТ KASRA FARAHANI
САЩ / 2012 / 12'
В недалечното бъдеще човечеството се е развило дотам, че една наша грешка променя лицето на Земята завинаги. Северното полукълбо е ден, южното е нощ. Но дали хората наистина са се променили след толкова мащабна катастрофа? Noon!
С помням си, когато по физика ни дадоха един проект – да си представим, че Земята се върти по различен начин, или че не се върти, или че е квадратна, и да покажем как тези различни условия ще влияят на деня и на годината. Беше доста интересно, а създателите на Noon са отишли още по-далеч. Тяхната Земя е спряла да се върти и то така, че само северното полукълбо да е огрято от слънцето.

Kasra Farahani (работил също върху Thor, Man in Black 3 и Star Trek: Into Darkness) представя свят, в който хората наистина са оплескали всичко. Въведението към филма разказва случка, която всъщност не звучи толкова нелепо. В стремежа си да извлечем колкото можем повече ресурси от природата, ние я променяме. Нужно е веднъж да пипнем там, където не трябва и целият ни свят може да се срине. Колкото повече се развиват технологите, толкова по-голямо е влиянието ни. Разликата между научна фантастика и реалност става все по-малка. Един израелски учен в момента обикаля света и се опитва да обясни, че ако не внимаваме как използваме технологиите, ще се погубим с тях. Според него за да разгърнем пълния потенциал на възможностите си, трябва първо да постигнем световен мир. „Тази година имаше презентация и във Варна.

Noon се казва градът, построен в слънчевата част на Земята, но е показан само пропускателния пункт към него. Всички народи се стичат натам и естествено се образуват гигантски опашки. Интересно впечатление обаче правят пътищата към града. Те са широки, по 5-6 платна във всяка посока. Има такива пътища от всички страни на града. И те са празни. Явно проблемът не е в това, че няма къде да отидат. Градът е предвиден да поеме много повече хора, но някой не ги пуска. Технологиите позволяват да има живот за всеки, но хората не са се научили да се възползват от това.

Винаги съм си представял, че в случай на апокалипсис хората ще се обединят, за да оцелеят. Но в Noon сякаш нищо не се е променило в хората. Сега просто се делят на северни и южни. Още има емигранти. Къде отиват те? Към слънцето. Към светлината. Нещо, което ние приемаме за толкова естествено. Представете си обаче, че един ден слънцето не изгрее. Тогава, естествено, вие ще отидете при него. Но не можете, защото полицията трябва да ви допусне до там. И трябва да платите подкуп на някое корумпирано ченге за да можете да си вземете вярата с вас. Хора продължават да отричат елементарни права на другите хора. Алчността отново е водещ фактор в човешките взаимоотношения. За щастие Холивуд е забелязал потенциала на този късометражен филм и вече се снима версия за големият екран, с което посланието ще стигне до още повече хора.

Този късометражен филм е един от най-тъмните и апокалиптични сценарии, които съм виждал. И не защото половината свят е потънал във вечен мрак. Не защото водата е станала паричната единица. Дори не и защото половината население е измряло.
Променили сме лицето на Земята, но ние сме си останали същите...
SUBSCRIBE
АВТОР Стефан Добрев
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+