Nothing Special
РЕЖИСЬОР HELENA BROOKS  •  СЦЕНАРИСТ JAQUIE BROWN
Нова Зеландия / 2012 / 10'
Всички искаме да бъдем специални. Не и Били. След като напуска дома си и лудата си майка, която е убедена, че той е прероденият Исус, Били се опитва да ограничи всякаква форма на комуникация с хората от страх да не би и те да решат, че е специален. Смях и абсурд.
Г оркият Били! Този късометражен филм е илюстрация на поговорката, че “всеки си носи кръста”. Докато повечето хора по света мечтаят да бъдат специални (за някого), ето го този млад мъж, чиято единствена цел в живота е да бъде обратното. Както ни показва режисьорката Helena Brooks – и едната крайност, и другата крайност не са никак лесно постижими.
 
Всъщност Helena е и ко-сценарист на филма, заедно с Jaquie Brown, с която са приятелки от гимназията. Имайки в предвид, че да разсмееш зрителя е най-трудно, дуото определено има добра работна химия помежду си и филмът е зареден с един очарователен и леко ироничен хумор. Макар кинематографията да не е нищо специално, тя все пак е красива, а в комбинация с добре подбраната забавна музика и откровенния глас зад кадър, зрителят остава с приятната нагласа, че слуша забавна история, разказана от приятел.
 
Разбира се, в една такава комедия винаги трябва да има известен момент на абсурдност и той е внесен от напълно истеричния образ на майката. Alison Routledge е идеална за ролята и за краткото си екранно време успява хем да ни подразни, хем да ни разсмее и да ни накара напълно да съчувстваме и да разберем психозата на сина й. Като цяло актьорският състав е изключително добре подбран и Liam Powell (Били) е майстор на смутено-отчаяната физиономия.
 
Nothing Special е изключително високо оценен по фестивали, отнасяйки куп престижни награди и номинации из Европа и Америка, включително номинация за най-добър късометражен филм от фестивала в Кан. Имайки в предвид този успех и факта, че филмът е  от 2005г., първоначално за мен беше изненада да не открия последвали проекти от страна на режисьорката, докато не разбрах, че се е пренасочила към снимане на телевизионни реклами. И макар, че съм леко разочарована, че още една жена режисьор е напуснала (поне за сега) филмовата индустрия, всъщност рекламите са едно много работно позициониране за режисьори с усет към лекия хумор. 
SUBSCRIBE
АВТОР Елена Рапонджиева
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+