Ponte Tower е уникална по рода си 52-етажна цилиндрична жилищна сграда в Йоханесбург. Този филм разказва историята й през очите на нейните обитатели - от бляскав дом за елита, през престъпно гето, до сегашното положение на спокойно място в сърцето на града.
Като изгледах за пръв път Ponte Tower и пръста ми върху левия бутон на мишката щеше да се счупи от бързане да го резервирам за рецензия в системата на Кинематограф. Единственото, което знаех е, че трябва да го видите и трябва да се каже нещо за него.
Филмът е от онзи тип свръх кратки емоционални документалки. Свръх кратки казано, защото тематиката им предполага някой едночасов телевизионен продукт или поне половинчасов късометражен. Подобни форми гарантират типично документалното разгръщане във времето. В този случай може би щеше да има много архивни кадри от златната ера на сградата, интервюта с архитекти и урбанисти, изрезки от вестници, криминални хроники от „тъмните времена” ... и така нататък.
Вместо това имаме просто няколко изключително съдържателни теренни интервюта, чрез които емоционалността на обитателите разказва всичко необходимо и всъщност изчерпва едно евентуално заравяне във фактология (което аз все пак си направих труда да направя след гледането). И така – насладете се. Не ви трябва да знаете много повече за Ponte Tower, отколкото ще разберете тук. Освен ако нямате пряк архитектурен интерес или обичате да си представят дистопии ... Това място би било перфектно за снимане на някакъв сбъркан бъдещ свят.
Което ме навежда на мисълта – вие как виждате Ponte City? За мен историята й я прави свъременна Вавилонска кула. Бляскавият замисъл; извисяването на висшата класа в облаците на Йоханесбург; после упадъка след свалянето на апертейда; идването на „демокрацията” (нима и ние си нямаме множество Вавилонски кули) или тъмната страна на съединяването на културите; диаметралното обръщане на извисяването ... Старозаветният Бог сякаш пак ни е давал някой от неговите особено насилствени уроци.
За да стигнем до сегашния момент- сякаш християнски любовно-миротворен хепиенд, който трябва да затапи упадъка. Определено обнадеждаващ финал- и като кинематографичен елемент, и като реален факт. Надявам се да е точно това ... А не просто един от онези отрязъци в съвремения свят, когато всичко изглежда изключително обнадеждаващо, точно преди да си е*е майката старозаветно. Благите ми помисли са с Ponte City – нека поне е изключение потвърждаващо правилото.
