Пътеки
РЕЖИСЬОР ЕМИЛИАН ДЕЧЕВ  •  ПРОДУЦЕНТ NEW ACTORS
СЦЕНАРИСТ ДИМА НАСТЕВА
България / 2011 / 15'
Бременна жена със здравословни проблеми започва да ражда във влак, пътувайки с още трима героя в трите крайности – бездомник, богаташ и проститутка. Какво ще се случи обаче нататък, зависи от вас, зрителите. Съвсем сериозно!
П ътеки е български интерактивен филм, в който вие като зрител вече сте активен участник и можете да избирате как да се развие историята. Това не е шега. Интерактивното кино, макар и ново, е актуално последните години, защото за пръв път в киноисторията зрителите не са пасивни наблюдатели, а активни участници във филма. Филмът започва с приятни за окото кадри на обличащата се Камелия. Тя е проститутка и тъкмо свършила работа се отправя към вкъщи. Във влака сяда срещу Калин, на който етикета „богаташко синче“ много му отива, съдейки по нехайството му за джипа, с който е катастрофирал по-рано. По-късно в историята се включват Камен – бездомник в следствие тривиалните фактори - хазарт и алкохол, и Капка - бременна жена със здравословни проблеми. До тук имаме 4 тотално различни героя с техните истории. Единственото, което ги обединява е купето и буквата К. В един момент Капка започва да ражда и филмът бързо ни отвежда пред избора, с кого да продължи в линейката. Не мога да твърдя със сигурност дали това е единственият български интерактивен филм, но е първия, на който попадам и ми хареса възможността да избирам, макар че е странно усещането да гледам три пъти историята с три различни края. Няма да разкривам какво се случва след този избор. Приятно гледане, а на по-заинтересованите да четат надолу.

Изключително съм горд, че най-накрая и българска продукция се представя в Кинематограф.BG и затова ще си позволя да бъда многословен, анализирайки филма на по-задълбочено ниво. Впрочем Jive Babe не се брои, защото макар и сниман в България, създателите са чужденци. Та, първо - героите. Не знам дали е случайно или обмислено, трите персонажа, съпътстващи Капка са на трите възможни края на социалната „пирамида“ – богаташчето, което води добър живот и има много пари, бездомника, който води мизерен живот и няма пари и проститутката с по малко и от двата края - пак води мизерен живот, но и има пари, особено ако всеки път си тръгва с цялата наличност в клиентските портмонета. С поведението си ми се стори твърде морална за проститутка, но пък и най - вероятно никой от създателите не е имал наблюдения върху проститутка, за да уцели точно особения им характер. А и Цветелина Бойчева си изигра ролята все пак много добре!

Второ, мястото, където тези три тотално различаващи се една от друга реалности се сблъскват е перфектно за този тип „social chain” филми – влакa. Вие представяте ли си, че в купето, яката брюнетка с веещи се от отворения прозорец коси може би бяга от убийството на мъжа си, за да наследи скромния му бизнес, хлапака до вас със стегнатите дънки, може да е наркодилър, а мизерника до вратата да е спасил завчера удавник и все пак ще бърчите нос от миризмата му... Тази хипотетична ситуация има милиони възможни комбинации, с които всеки един от вас се е сблъсквал като се е качвал на влак. Този социален колорит не може никъде другаде да се наблюдава така, както там. Но да не се отплесвам...

Трето, заглавието. Аз мисля, че по-подходящо заглавие от това не може да се измисли. Моите поздравления за него, защото има не един и два примера родно производство за абстрактни заглавия, нямащи нищо общо с историите, заради някакво висше измерение, в което гледат филмите си, доловимо единствено от създателите и от техните (бивши) академични преподаватели. На техническо ниво Пътеки също е изпълнен на ниво, достойно за съревнование с чуждестранните продукции, което искрено ме радва. Хубави движения, детайли, правилна композиция, добри цветове и т.н. Единствената ми забележка е в продължението с бездомника, където не ми стана много ясно защо тя се самоуби и малко ми напомни за онова абстрактно измерение, което по-горе назовах. Но пък третото продължение компенсира с неочакваната усмивка на лекаря, в следствие на успешната, а може би по-важно финансово-мотивираната интервенция, което го приемам като тип български happy end. Пътеки е интересен и различен филм, хвърлящ добър поглед върху обществото, случайността, късмета (или каръщината) и съдбата. Филмът спечели трета награда в конкурса „Игри на късмета“!
SUBSCRIBE
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+