Един слънчев и скучен следобед е краят на работния ден за един полицай, но профучаването на кола с превишена скорост покрай него ще промени плановете му за остатъка от деня. В какво може да прерасне това невинно на пръв поглед преследване с коли?
R
andom Stop е тривиална история, разказана от първо лице, насред дълбоката американска провинция, където имам усещането, че такива неща се се случват закономерно. Всички сме се докосвали до фолклора, осмиващ умствения капацитет на полицаите като цяло, а в случая наблюдаваме ситуация, засягаща и фолклора за американците. Последствията от среща между такива индивиди могат да бъдат катастрофални, но не и толкова неочаквани. Селянин с акъл на пиле и принципна ненавист към полицията бива спрян от полицай.
Тук е важно да се обърне внимание на образа на полицая, защото неговата тъпота е съвсем различна от тази на бъдещия си убиец. Той е разумен, „нормален“ и семееен. Семейството не е случаен елемент. Самият факт, че един мъж има жена и дете вече е отправна точка в преценката що за човек е. Освен това, детето винаги засилва симпатиите към героя, който по презумция трябва да го закриля. Поставих „нормален“ в кавички, защото понятието за нормалност е много относително и абстрактно, въпреки че ежедневно хората обобщават други хора като нормални, отделящи ги от тези, които критикуват за едно или друго. Люпенето на семки, слънчевите очила в ръцете му, оглеждането в стъклото на колата, разглеждането на снимките, все действия, не просто уплътняващи филмовия разказ, но и точно извикващи усещането за нормалност на човека.
На фона на полицая, нарушителя на закона е първичен, необуздан, мрази полицията и всеки, който се опитва да му казва какво да прави, носи пушка в колата си (в САЩ оръжията се продават свободно, върху което също може да се размишлява – защо е тази политика, какви са психо-социалните ефекти от нея, каква е целта и на кого?). Резултатът от срещата му с полицая е налице. От перспективата на страничен наблюдател, въпреки че полицая с нищо не заслужи смъртта си, неговата ограниченост всъщност го погуби. Той действаше изцяло по учебник, да не кажа като по филмите, без изобщо да се опита да усети човека срещу себе си, да намери общ език с него. Колко тъжно...
Random Stop е страхотна къса история с много добре премерено напрежение, разказана визуално чрез субективната гледна точка, т.е. POV - камера през очите на героя (впрочем този стил ще става все по-популярен заради Google Glass) и колкото е симплифицирана историята, толкова изводите от нея са комплексни.
В e-mail, който разменихме с режисьора Benjamin Arfman, той казва:
Имаше много идеи, които изникнаха, докато създавахме този филм. Честно казано Random Stop е в отговор на сегашната тенденция да се снимат POV/GoPro филми. Повече POV филми, които съм виждал като Bad Motherfucker (който впрочемн много харесвам), са разни тийнейджърски фантазии с герои, които хващат пистолет, убиват маса народ и спасяват деня. Когато моя екип реши да създадем POV филм, искахме да направим нещо по-земно и реално – нещо което да покаже истинските последствия от играта с оръжия, опасността и големия шанс да се случи трагедия. Надеждата ми е, че филмът няма да се приеме просто като трилър, държащ на нокти публиката, но и да ги накара да се замислят за оръжейните закони на страната ми, полицейските процедури и базисния начин, по който взаимодействаме и комуникираме помежду си. Историята на Kyle Dinkheller (полицая) ме накара сериозно да се замисля за тези неща и ме подтикна да пресъздам ситуацията, за да може тази история да достигне до повече хора.