RED
РЕЖИСЬОР A. CHARLEUX, A. BRUNET  •  ПРОДУЦЕНТ N. ZHANG, V. BRUNEEL
Франция / 2011 / 6'
Из тъмните улички на голям град броди сериен убиец, атакуващ жени, облечени в червено. Дел, чиято собствена жена е една от жертвите, работи като криминален фотограф по случая. Една вечер, в тишината на нощните улици, той ще срещне както следващата жертва, така и убиецът...
R ed е от онези анимации, които от първия момент ни грабват с атмосферата си. Мрачно, мъгливо... красиво! Всичко в този филм, от рисунките, до цветовете, до музиката, е изключително стилизирано и това автоматично повишава степента на потапяне в сюжетната линия.
 
Тя сама по себе си носи духа на класика. Не клише. Класика. Ето го обсебения от случая криминален фотограф/детектив, ето я личната драма, която е преживял и го свърза съвсем директно със случая. (Е... да оставим настрана факта, че в истинския живот никога не биха го оставили да работи по случая ако беше съпруг на една от жертвите. ) Аха! Ето го и не-съвсем-неочакваният обрат.
Въпреки, че тези елементи са ни до болка познати, начинът, по който те са поднесени в RED е по-скоро едно съзнателно кимване към класическите крими-трилъри, целящо да достави удоволствие на феновете точно чрез разпознаването на характерните за този жанр елементи.
 
Цветовата палитра е отлично подбрана за целта и убитите тонове, в контраст с яркия червен цвят създават атмосфера, която аз лично свързвам с култовия Sin City.
 
Допълнителни точки носи факта, че филма е ням. С думи – и баба знае. Да изградиш история с контекст, предистория, мистерия и драматична кулминация без разказвач или диалог си е висш пилотаж и чиста проба изкуство.
 
Но нищо чудно. На французите изкуството им се отдава, а режисьорът Alexandre Charleux е именно французин. И това за съжаление е единственото, което успях да открия в Google за него, след като с разочарование установих, че линкът към официалния сайт на филма ме препраща към азиатска фирма за уредени бракове.  
 
Вдъхновена от самия филм, аз започвам едно свое малко разследване и първата следа намирам в надписите в края на филма – под всяко име има посочен email или уебсайт за връзка с човека. Изведнъж картинката започва да ми се избистря. Хитро!  Заглеждам се в описанието на филма и предположението ми се потвърждава.
 
Ако не бях срещнала думичката Supinfocom (името на университет, специализиращ в компютърни графики и дигитални ефекти), по класата на извършената работа никога не бих предположила, че става дума за студентска продукция. Размахът на режисурата, красивата анимация и идеално пасващата музика напълно ни потапят в тъмния и драматичен свят на RED, компенсирайки факта, че продукцията му е по-голяма мистерия от сюжета.
 
SUBSCRIBE
АВТОР Елена Рапонджиева
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+