Типичната история за училищния аутсайдер; за детската жестокост, която всеки от нас е проявявал или най-малкото – не е възпирал, превръщайки се в пасивен съучастник.
R
onan’s Escape” едва ли ще зашемети някого с оригинален сценарий или неочакван обрат, макар подбраната за фон музика да не навява точно самоубийствено настроение. Това не означава, че уроците, на които филмът учи, не трябва да бъдат преговаряни. Защото никога не се знае чия чаша ще прелее от нашата капка.Безобидни, на пръв поглед, детските закачки могат да имат трайни, а друг път – дори фатални – последици. Понякога децата, на които сме свикнали да приписваме качества като невинност, непорочност и чистота, могат да бъдат учудващо жестоки.
И не защото в човешката природа е заложена деструктивната агресия – инстинктивистките теории за произхода на въпросната отдавна са запратени в гроба. А защото нездравословната социална среда произвежда нездрави индивиди. Общество, което се проваля във възпитаването на любовта като основна ценност, но процъфтява в къде косвеното, къде прякото насаждане на агресията като начин на оцеляване и дори – път към „успеха”, е болно.
В едно такова общество реакцията на агресията е твърде често на пасивно съучастие – като на шофьора на училищния автобус. Видно е, че той не одобрява гаврата с Ронан, но не предприема нищо, за да я спре. В известен смисъл той е дори по-виновен от самите гавраджии, защото осъзнава нередността на случващото се, но – може би от малодушие – не се възпротивява.
Това малодушие има всички шансове някой ден да затрие човешката цивилизация: слабостта на онези, които разпознават злото като такова, но по една или друга причина – бездействат. Жестоките деца са продукт на жестоката система. Те са неосъзнати същества и вината им е по-скоро частична, а може би клоняща към никаква.
За нас остава да се надяваме, че съдбата на героя няма да сполети нашите деца. И поуката да не бъдем последната капка в ничия чаша.
За съжаление, Ронан оставя другите да определят какъв е: загубеняк. Твърде рано, а и лесно, губи битката с живота, увисвайки на въжето. Самоубийството би могло да е проява на егоцентризъм. В случая е по-скоро на слабост, безизходност. Бягство от затвора на жестокия живот, непредлагащ достатъчно, с което да те задържи.
