Lucy върти световната интернет рулетка за непознати, докато не попада на Yergey, руски космонавт, пратен в орбита, за да поправя руски телескоп. С лека доза хумор, Russian Roulette всъщност дава нова перспектива за понятието „сам“. От центъра на Лондон до Космоса.
Щастлив съм, че гледах този филм. Ben Aston се нарежда сред вече дългия ми списък от любими режисьори. Забележете колко семпла е историята и едновременно с това, колко въздействаща. Всеки от нас поне веднъж се е чувствал толкова сам, че да прибегне до изкушаващата възможност на интернет да си комуникираш с хора от цялото земно кълбо, избрани на случаен принцип. Това, колкото крие своите рискове, доста сполучливо изразени с първите „непознати“ на Lucy, толкова крие и своите възможности. Е, шанса да попаднете на космонавт в тези мрежи е недалеч от нулата, тъй като не мисля, че имат свободен достъп до интернет или поне не и до такива сайтове, предвид факта, че престоя им в Космоса струва милиони долари всеки ден и би трябвало да вършат по-смислена дейност.
Този обективен факт обаче няма значение, защото Ben Aston е успял макар и плъзгайки се леко по нереалистичната идея, да създаде сюжет, в който съществува висок човешки смисъл и който реално погледнато не е нещо абсурдно или невъзможно в нашата реалност. Дефакто е възможно (ако прескочим насочването на телескопа). Историята предизвиква афект. Това е достатъчно, защото това е една от високите цели на киното – да провокира онзи импулс, който ще ви развълнува, ще ви отърси от злободневието за няколко мига и ще ви изкара от наблюдателската позиция на филма, вкарвайки ви в самия него. Може би и оттам идва все по-набиращото популярност „филмиране“ сред българската младеж. Аз също съм фен на обособяването на живота като низ от филми, но може би тънката разлика между фолклора и това, което е “meant to be” е в това дали си зрител или режисьор.
Russian Roulette е лек, елегантно забавен филм, с чудесен край (циците са винаги добър завършек) и същевременно носи известна порция философия, която поставя някои особено актуални за съвремието ни въпроси. Не само това, но и Aston извежда страхотна символична метафора, която се получава между нейната психо-социална “самота“ и неговата физическа „самота“, а различните начини, по които ги възприемат раждат интересния разговор, който провеждат двамата. Разговор, в който срещаме освен всичко друго и вроденото желание на човека да помага, когато види друг човек в беда. Защото, за да се чувстваш сам в центъра на Лондон, когато си млад, цъфтящ и красив, и да прибягваш до сайтове, в които значителна част от хората не търсят разговор, а чекия, си е беда. С това Russian Roulette, колкото е нелеп, е толкова и човешки, толкова и красив.
