През 2071, технологиите са стигнали ниво, при което колонизацията на друга планета е възможно. В Seed на една от луните на Юпитер, научно-изследователски екип е изпратен на повърхността, но се случва нещо ужасно, което ще ги откаже от плановете им.
S
eed е още топла (излезе преди 4 дни) сполучлива смеска между анимация и игрално кино, която много добре успява да ни предаде суровия и самотен свят на една луна, движеща се в орбита около Юпитер. Това не е от онези дълбоки късометражки, които гледате с изострени сетива в очакване какво ще се случи и сте наистина „във филма“ и накрая завършват с главозамайващ плесник, след който си казвате „дааааа беееее“. Това е от филмите, които държат в напрежение до края, а самия край можете да приемете просто като някакъв завършек, а можете и да се опитате да търсите смисъл в него. Студената, сурова и негостоприемна атмосфера, която така добре е представена, че всеки един от нас усеща песъчливата земя под краката си и негодния за дишане въздух. Героя, който се налага в тази среда не просто да си свърши работата, за която е пратен, но и да оцелява след като губи връзка с останалите. Субективната гледна точка, примесена с отвратителния звук, напомнящ ни насекомо подобно извънземно и космическите станции, извадени от фантастичен филм от седемдесетте. Всичко това на ниво кинематография е така добре направено, че заслужава адмирации и зрителско внимание, независимо че накрая не завършва със сдъвкан афоризъм в кавички. Самият създател Tyson Wade Johnston разказва, че Seed е вдъхновен от научната фантастика през шейсетте и седемдесетте. В коментар за филма във Vimeo споделя и някои заглавия, чийто концепции пряко или не са използвани за създаването на Seed - Planet Of The Apes (68), 2001 A Space Odyssey (68), Close Encounters (77) и Star Wars (77). Това е поредният филм, който ме накара да се усмихна, осъзнавайки до какво високо ниво стигат хората по света в изразяването на идеите си. Красота!
