Какво се случва, когато един син прочете страха от конфронтация в очите на баща си, изправен пред група агресивни младежи?! Драматична история за агресията, страха и смелостта, която ще ви държи в напрежение до последната секунда.
S
oft спечели награда на Sundance Short Film Festival през 2006г, но е актуален и до ден днешен. Всъщност, винаги ще е актуален. Ситуацията, която разглежда, се случва постоянно по улиците на големите градове. Сблъсъкът между различните прослойки на обществото. Бунтарите са изпълнени с агресия и желание да потъпкват околните, защото са против системата и всички онези хора, за които съществува нещо друго освен безпочвената мъжественост и безпричинната агресия. Така изглежда филмът на повърхностно ниво. Един, който предпочита да реши проблема с бездействие и друг, който иска да го реши с действие. Този казус е насложен в нестандартна последователност, което прави Soft различен, интересен и най-важното - казва ни „учете се от децата си“. Тази идея, макар и придобила малко афористичен характер трудно се възприема от родителите, защото социалното развитие генерира самочувствие често по възрастов критерий. В случая Soft е добър пример, който опровергава това широковъзприето разбиране с шокиращия си край. А може би не чак толкова. Бащата отива за мляко, но пред магазина група лумпени се заяждат с него, а единия дори го удря, но от страх, че те са повече, а и защото не може да се бие, бащата решава просто да преглътне и да тръгне обратно към вкъщи. Така действа пасивния човек, на когото липсва смелост. По пътя към дома си Саймън Елис много добре пресъздава накърненото достойнство на бащата и поражда може би леко съчувствие или упрек защо е такава п**ка . Когато се прибира вкъщи открива, че синът му е пострадал в бой със същите лумпени. Тази ситуация мен лично ме накара да изтръпна. Защо?! Защото сме свикнали, че мъжът в едно семейство е символ на закрилата. Е да, но тази сцена разбива този стеротип на малки парченца. Филмът обаче не свършва дотук. Групичката гамени се появяват пред дома им и започват да демонстрират агресия, призовавайки бащата да излезе и да се разбере с тях. Около една минута двамата седят в хола и наблюдават момчетата през прозореца. Синът неколкократно става, разярен от случващото се и иска да излезе и да реши проблема с тях, а бащата всеки път го спира, воден от единственото, което човек в неговото положение може да направи – да стои безучастно, надявайки се, че ще им писне и ще си тръгнат, защото не получават така желаната ответна реакция. За съжаление те нямат такова намерение и след като ситуацията започва да ескалира синът за пръв път осъзнава, че баща му го е страх. Истински страх от конфронтация във възможно най-критичния момент. Тогава синът излиза с желанието да вземе нещата в свои ръце. Случва се нещо неочаквано, което отреди Soft на едно от първите места сред вечните ми фаворити. Повече няма да разказвам, а ще ви оставя да се насладите на поредния шедьовър на късометражното кино.