Soft @ Кинематограф.BG

S oft спечели награда на Sundance Short Film Festival през 2006г, но е актуален и до ден днешен. Всъщност, винаги ще е актуален. Ситуацията, която разглежда, се случва постоянно по улиците на големите градове. Сблъсъкът между различните прослойки на обществото. Бунтарите са изпълнени с агресия и желание да потъпкват околните, защото са против системата и всички онези хора, за които съществува нещо друго освен безпочвената мъжественост и безпричинната агресия. Така изглежда филмът на повърхностно ниво. Един, който предпочита да реши проблема с бездействие и друг, който иска да го реши с действие. Този казус е насложен в нестандартна последователност, което прави Soft различен, интересен и най-важното - казва ни „учете се от децата си“. Тази идея, макар и придобила малко афористичен характер трудно се възприема от родителите, защото социалното развитие генерира самочувствие често по възрастов критерий. В случая Soft е добър пример, който опровергава това широковъзприето разбиране с шокиращия си край. А може би не чак толкова. Бащата отива за мляко, но пред магазина група лумпени се заяждат с него, а единия дори го удря, но от страх, че те са повече, а и защото не може да се бие, бащата решава просто да преглътне и да тръгне обратно към вкъщи. Така действа пасивния човек, на когото липсва смелост. По пътя към дома си Саймън Елис много добре пресъздава накърненото достойнство на бащата и поражда може би леко съчувствие или упрек защо е такава п**ка . Когато се прибира вкъщи открива, че синът му е пострадал в бой със същите лумпени. Тази ситуация мен лично ме накара да изтръпна. Защо?! Защото сме свикнали, че мъжът в едно семейство е символ на закрилата. Е да, но тази сцена разбива този стеротип на малки парченца. Филмът обаче не свършва дотук. Групичката гамени се появяват пред дома им и започват да демонстрират агресия, призовавайки бащата да излезе и да се разбере с тях. Около една минута двамата седят в хола и наблюдават момчетата през прозореца. Синът неколкократно става, разярен от случващото се и иска да излезе и да реши проблема с тях, а бащата всеки път го спира, воден от единственото, което човек в неговото положение може да направи – да стои безучастно, надявайки се, че ще им писне и ще си тръгнат, защото не получават така желаната ответна реакция. За съжаление те нямат такова намерение и след като ситуацията започва да ескалира синът за пръв път осъзнава, че баща му го е страх. Истински страх от конфронтация във възможно най-критичния момент. Тогава синът излиза с желанието да вземе нещата в свои ръце. Случва се нещо неочаквано, което отреди Soft на едно от първите места сред вечните ми фаворити. Повече няма да разказвам, а ще ви оставя да се насладите на поредния шедьовър на късометражното кино.

This is Vanity

Колко далеч може да стигне една майка, за да защити детето си от кварталната банда хулигани, които са взели на прицел дъщеря й? До какво може да доведе тоталната липса на ценности у един човек? This is Vanity е може би най-разтърсващата история за 2013.

OLIVER GOODRUM / Великобритания / 2013 ИГРАЛНО КИНО / ДРАМА