В един топъл априлски ден Джоел влиза в цветарски магазин, за да изчака приятелката си. Затишието може би единствено подсказва, че ще се случат страшни неща по улиците. Неща, които ще изпитат човешкия страх до пределите му. Suburbia е смущаващ. По реални събития.
Смущаващ и непретенциозен, Suburbia ще ви остави с горчив вкус в устата и леко разклатени нерви. Сценаристът и режисьор Антонио Орена–Барлин съумява успешно да създаде малък филм, носещ голямо послание.Темата за неконтролируемото насилие в киното не е от вчера. Минала е през ръцете на много различни режисьори, ала малцина са съумявали да изваят от тази иначе често използвана материя, нещо ново и оригинално. Барлин е един от успелите в това начинание. Сюжетът е почерпен от действителността. На 17 април 1990 г. в малко предградие на крайбрежния австралийски курорт Бърлей Хедс, 27-годишният Родни Дейл изстрелва над 40 куршума от терасата си срещу всеки преминаващ и нищо неподозиращ човек. Резултатът е един убит и седем ранени, както и доживотна присъда за Дейл. Впоследствие се разбира, че убиецът от години е поклонник на Сатанински култ, а по време на ужасяващото си деяние е бил и под въздействието на наркотици и алкохол. Най–смущаващо от всичко е, че полицията намира кратка бележка в дома му, адресирана към неговата приятелка. Тя гласи: “Деб, излизам да ловувам. С любов, Родни‘‘.
С помощта на обхождащата квартала камера на оператора Лаклън Милн, както и ненатрапчивия саундтрак на Хилтън Моудей, режисьорът Борлин успява да съгради малък кинематографичен шедьовър, който остава за дълго в съзнанието на всеки дръзнал се да го изгледа зрител. Операторското майсторство е наистина на високо ниво, и заради начина, по който Милн решава да заснеме Suburbia - с минимална смяна на кадъра, а от момента на възникналата тревога, и до края, той е само един! Не бива да забравяме и играта на актьора Дон Хени. Неговият герой Джоел не изговаря почти нито една дума, ала въпреки това силата му се предава в начина, по който разнообразната гама от емоции преминава през лицето му.
Друго оригинално решение във филма е, че злото не присъства физически. Не виждаме убиеца. Не виждаме как той покушава жертвите си. Чуваме изстрелите и виждаме емоционалната разруха след тях. Пукотевицата зачестява, напрежението расте, а оттам и ужасът в зрителя.
Признанието към Suburbia не закъснява – 4 награди от фестивали и присъствие в още 15 официални селекции на други престижни киносъбития. Филмът е номиниран в категорията и за най–добър късометражен филм от Австралийския филмов институт. Австралия е място, където късометражното кино очевидно процъфтява (култовия Spider на Наш Еджертън също идва от там).
Suburbia няма да ви даде отговори, но пък ще ви накара сами да потърсите въпросите и заедно с тях - очевидните отговори. Филм, който всеки би могъл да оцени подобаващо, заради вечната борба и тематика, която засяга: добро – зло и ненасилие – насилие. Вярно е твърдението, че всяко едно общество трябва да се бори непрестанно срещу недъзите си. Ала също така е вярно и твърдението, че човек рядко може да предвиди откъде може да избие коренът на злото и как то може да повлияе върху човешкия живот – на насилника и на жертвите. Suburbia застава някъде между тези две твърдения, оставящ зрителя замислен, смутен и изпълнен с гняв.
