Teens Like Phil @ Кинематограф.BG

D ominic Haxton и David Roesler създават заедно, по инициатива на Дейвид, продуцентска компания ASPD Films с дейност в Ню Йорк и Лос Анджелис. Двамата са отдадени на идеята да продуцират и/или режисират неконвенционално и остро късометражно и документално кино. Работата им като тандем, включително и по “Тийнейджъри като Фил”, провокира размишления и насочва към сложни и тежки социални проблеми. Двамата партньори в ASPD Films имат опит и с “голямото кино” и са работили със студиа като Dreamworks и Universal Studios.

Историята в техния общ проект “Тийнейджъри като Фил” от 2011 г. ни среща с Фил и Адам, които са обвързани в доста заплетена история. Фил и Адам са едновременно и заедно, и сами в тежки житейски обстоятелства. Фил е гей, Адам харесва Фил. Дотук добре. Майката на Адам няма контрол върху големия му брат, той съответно малтретира Адам и в дъното на цялата тази ужасяваща верига се стига дотам, че поради страх и обърканост в емоциите, Адам от своя страна тормози Фил.

Мразен, малтретиран и обичан едновременно, Фил е поставен в напълно патова ситуация, от която в края на филма той вижда само един изход, който стяга до задушаване около врата.

Хомосексуалността, особено в крехка възраст като гимназиалната, е изключително деликатна тема. Да си различен, “обратен” на течението и тепърва да опознаваш себе си и нуждите си е възтежка задача.

Заснет като стандартен игрален филм, “Тийнейджъри като Фил” е наситен с дълги, нединамични кадри в съчетание с близки и напрегнати планове. Именно те поддържат непрекъснат емоционалния заряд, който е перфектно съчетан със звуковото оформление. Водещият звуков елемент, който повежда зрителят в историята, е радио поредица с Allan Watts. Той е свобразният разказвач и говорител, разясняващ ключовите послания на действието. Това, което ще чуете, са всъщност записаните лекции за сексуалността на британския философ, писател и оратор.

На фона на модерните символи - BFF (кирилизиран, побългарен превод - най-верен другар вовеки) и Add friend (Добави приятел) - които изникват във филма като неизменна част от живота на днешния тийнейджър, този глас звучи като от невидимо радио и от едно отминало време. Защо Alan Watts не звучи от нечий iPod? Може би защото отшумелите в миналото послания са все така актуални, независимо от смяната на устройствата.

Историята на Фил обрисува много точно влиянието на масата, която може да те накара да отхвърлиш дори собствените си постъпки и собственото си "Аз". “За чий?”, би попитал тук, може би, съвременният поет еди-кой-си.

И ето отговора на филма - той лежи в гората, възпълен, възпален, отритнат, в окаяно състояние. Чичо Майк със своите снимки - останки от неговото "Аз" - стои в разказа като статичен елемент, който крещи без глас: “Аз съм различен и отхвърлен, безпомощно отчаян съм!”. Суровият глас на г-н Watts тук отново кънти в ушите ми: “Всички се разпадаме, светът винаги се разпада, живеенето е промяна, животът е смърт...”. А “социалната” смърт в съвременното общество, твърди се, може дори да е по-страшна от физическата.

Както и в случая на Фил - той не може да понесе тормоза и насилието - предпочита самоубийството, за да не чувства повече самотата и социалната изолация. Краят съдържа прилична доза материал за размишление.

След всичко написано дотук, важно е да отбележа, че филмът е спечелил 4 престижни награди до момента и е излъчван на над 40 филмови фестивали по света.

Самите създатели на продукцията обясняват, че искат да затвърдят важно послание чрез гласа на Alan Watts. То гласи: човек трябва да заобича преди всичко себе си - въпреки другите, модата, течението - и да се приеме такъв, какъвто е.