Ten For Grandpa @ Кинематограф.BG

Ф илмът е на Doug Karr, който може да ви е познат от друга негова творба, която сме ви представяли – Anniversary Present. Двете продукции ги делят няколко години и доста функции на киното. Докато първата е умело заснета, но лесносмилаема и прекалено типична short комедия с неочакван край, то този филм, макар също да е достъпен, загатва много въпроси, отвъд развлекателната си функция. Бих казал повече от 10.

Да уточним, ако все пак някой не е разбрал – Ten for Grandpa е построен изцяло върху реалния живот на David Karr, дядо на автора на филма. David е американски евреин, който по неведоми пътища се превръща в дългогодишен съветски диверсант на щатска територия през Студената война. НКВД, предшествениците на КГБ, го вербуват още преди Втората световна, и под прикритието на журналистическа дейност и предприемачеството, Karr руши американския империализъм отвътре и отвън в продължение на четири десетилетия. През 1979г., след пътуване до Москва, умира внезапно, вероятно отровен от собствените си покровители. Покрай Георги Марков и „българския” чадър знаем, че отравянето е предпочитания от КГБ метод на покушение през 70-те. Биографията на David Karr преспокойно може да захрани някой суперсериал от ново поколение, тип Breaking Bad.

Със средствата на кинематографията, Doug Karr решава да зададе няколко риторични въпроса на мъртвия си дядо, който никога не е познавал. Използвани са няколко уникални декора, архивни снимки, а в ролята на самия Doug влиза пича, който игра годеника в Anniversary Present, и сега отново показва класа. Преплитането между разнообразната сценография, подхода на заснемане, ролята на задаващия неудобни въпроси внук, и изключителния материал, който представлява живота на David Karr, създава (спокойно казано) няколко минутен епос. Находчив и оргинален.

Но дълбочината на филма, не се дължи единствено на дядовата биография и кинематографичния талант на внука. Основната тема тук е войната между поколенията и до голяма степен, според мен, липсата на историческа перспектива у младите.

Тук ключов момент е разговора между Doug и неговия приятел. Вторият убеждава първия – „Мислиш ли, че ще намериш щастието, като ексхумираш един призрак? Защо не оставиш дядо, като интересна тема за маса? Притискащите въпроси не работят върху мъртъвци.” (не цитирам буквално).

Цялостното разбиране на настоящите поколения, преди и сега, е че свършеното от предишните са просто ... истории. Не история. Истории. За възстания, войни, преврати, режими, живот на село, ниви, комунизъм, липса на телевизор и компютър, казарма, завод ... ‘Де да знам, всички ги имаме. Нещо забавно или нещо тъжно, което да разказваме на приятели, нищо повече. Редките случаи, в които взимаме поука, са свързани с някакви чисто битови проблеми – дядо ми е напуснал баба ми, или пък е убил брат си, или е останал без работа – не бива да правя така, защото това е разбило семейството ми.

Това са и основните подбуди на Doug Karr, за да се разправи с мъртвия си дядо – семейната драма. Защо е бил женкар и е оставил баба му, защо не е харесвал баща му, не е ли помислил за ефекта на всичките игрички върху семейството му ... Това обаче е входа към същината – политическите му позиции, принадлежността му към съветските тайни служби, ролята, която е изиграл в американаската, а може би и световната история...

Това са въпросите, които обикновено пропускаме да зададем на възрасните. Констатира се „Дядо ми комунистите са го затворили.” или „Дядо ми е бил партизанин”. Не се задават въпросите „защо?”, „трябваше ли...”, „как по-точно...” и от тук се пропускат поуките, както в чисто личностен, така и в по-широк план. Защото и историческите четива, както приключенията на дядо, също остават най-вече готини поводи за празна раздумка, след която всеки да продължи деня си или да удари още едно. Много рядко за по-сериозен личен размисъл, който да те предпази от капаните на идеологиите, ежедневието или дори семейните отношения.

За да бъдат разбрани напълно и историята, и историите, необходимо е не само да бъдат разказани, а да провокират въпросите ти. Най-силното послание на този филм, според мен е: „Задай десет въпроса и на своя дядо”. Пробвай се.