Спокойният ден на един мъж е прекъснат от появата на мистериозен човек, който твърди, че има предложение, на което не би могъл да устои. Той обаче не е търговец. Не е и проповедник. Спиращ дъха, The Associate е една битка, в която няма победители.
В
инаги съм предпочитал филмите, залагащи повече на психология, отколкото на действие. Разбира се, изключенията са много, но като цяло психологическите филми могат да ме напрегнат доста повече, заради мистицизма, субективизма и необятните възможности на човешкия ум, от които и произтичащите действия могат да бъдат изненадващи.
The Associate е класически пример за такъв филм, в който ситуацията е налице и всичко, което следва вече е психологическата битка между двамата мъже. Фактът дали наистина има снайперист е вече елемента, който прави въпросната битка изключително напрегната. Това напрежение изостря вниманието ни като зрители, защото започваме да наблюдаваме всяко едно движение, ставаме чувствителни към начина по който мистериозният мъж говори, опитвайки се да засечем и най-малкото потвърждение или опровержение на тезата му, че мъжът срещу него ще умре ако не плати. А това е всичко, около което историята се върти.
Другото ценно нещо на The Associate е може би се корени във философията на късометражното кино по принцип – да ни накара да си задаваме въпроси. В случая... ами ако в моят дом дойде човек, поставящ ме пред избора пари или смърт с думите, че снайпериста му е точен?! Това означава ли, че моят живот струва 10 хиляди долара? Или неговият блъф струва 10 хиляди долара?!
... и още един въпрос: през цялото време самотния мъж от снимката горе, държеше оръжие. Защо не го застреля?! От почтеност? От уважение към живота? Или защото от самото начало му повярва?
Трябва да обърнем внимание и на Shane Leal-Willet, който е постигнал чудесна визия на филма, която допълва тази напрегнатата атмосфера на филма, а жълтия филтър като че ли потвърждава усещането за застоя, в който този мъж се намира от години. Обърнато е внимание на детайлите, всеки кадър говори нещо за историята, а персонажите много добре бяха предадени от актьорите, които визуално бяха може би възможно най-различните един от друг.
А ето и въпрос към вас: Има ли победител в тази история? И има ли загубил? В крайна сметка изнудвача не получи това, което искаше, т.е. реално той не е победител. Дали обаче убитият е загубил, след като толкова години животът му е спрял на едно място, а застоя според мен е невидима, но осезаема агония? Дали изнудвача не го избави от самотата му?
Чувствайте се свободни да коментирате отдолу :)