The Bloody Olive
РЕЖИСЬОР VINCENT BAL  •  ПРОДУЦЕНТ ERWIN PROVOOST
Белгия / 1996 / 10'
The Bloody Olive е класическа черна комедия, навлизаща в обсега на noir жанра, изпълнена с кръв, любов, скрити мотиви, двойни игрички и много обрати... Историята, изградена в естетиката на 50те, е може би тънко послание към политиците и личностите зад тях.
T he Bloody Olive ми го препоръча продуцента на „В час с Ботев“, а съвсем случайно на следващия ден, филма сам дойде при мен през препоръчаните на YouTube. Първоначално си казах... въх, черно бял филм с естетиката на 40те. В следващия момент обаче се отърсих от вътрешното ми влечение към визуални постижения, каквито можем да видим в днешното кино и си казах ще го гледам. Хареса ми. Това е друг тип късометражен филм, който макар и създаден през недалечната 1996 година, всъщност си е точно все едно гледаме филм по MGM. В него няма истини за живота или някакви дълбоки философски идеи. В него има една нелепост, на моменти граничеща с пародията на фона на цялостната му noir естетика, която даже го прави и малко нереалистичен, взимайки предвид законите на природата в The Bloody Olive, според които човек има 11 живота...
 
Но от друга страна рядко може да гледате история с толкова много обрати. Обикновено в късото кино обратът е един, макс два. Тук историята се състои основно от обрати, чрез които лъсва всъщност многопластовата игра, която всеки един играе. Защо The Bloody Olive, макар и малко несериозен, сравнен с други филми, е всъщност толкова ценен? Защото показва и онагледява нещо, което се случва в света, само че чрез други мащаби и по-опростена обстановка. Само че, за разлика от филма, в света тези игрички се разиграват между милиони хора, сред които политици, магнати, корпоративни директори, медии. При толкова много фактори, сред които освен друго, има и постоянно текучество, връзките стават още по-сложни, комплексни и скрити до степен до която е невъзможно да ги проследите...
 
Може би само аз виждам тази връзка между The Bloody Olive и реалния живот, а може и всички вие да я виждате. Но замислете се, какъв би бил света, ако концепцията „договорки под масата“ не съществуваше. Всичко щеше да е ясно за всички. Но и дали тогава живота щеше да е толкова интересен?
SUBSCRIBE
АВТОР Юлиян Спасов
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+