Вътрешните терзания при очакването – страхът от загуба в период на разрушение и упадък. The Bridge описва история, развиваща се в края на WWII, в която стремежът към завръщането в познатото и сигурността резултира в преплитане на реално и имагинерно.
Д
ействието на The Bridge се развива в края на Втората световна война, когато Хитлер вече е мъртъв. Последователно началото на филма започва като едно своеобразно приключение, от страна на зрителя очакванията са, че всичко ще продължи в тази насока…Чисто интерпретативно, мисля че сюжетната линия може да се обособи в две коренно диференциращи се действия. От една страна, изначално се вплитаме в сюжет, развиващ се в края на войната, в който са ни представени основните персонажи, както и мястото им в света – място, действие, персонажи, цел – външната страна на това, което ни се явява. От друга страна обаче, ни е представен вътрешният конфликт и противоречията на главния персонаж Henry, визуализирани чрез спомена, алтернативата на определени моменти във въображението, както и сънят, вплитащ се в грубата и неизбежна реалност.
Вдъхновението при написването на сценария Marlon Torres получава още в детството си, когато историята му е разказана от негов роднина. Неслучайно той посочва, че тази „призрачна история” оставя траен отпечатък през целия му живот.
The Bridge символизира именно този преход, който проницателно обхваща човешката екзистенция в нейната преходност от едно състояние в друго. Преходът от единия край към другия, с наблягане на „към” – трансформацията на съня в реалността, на въображението и спомена към действителността. Пребиваването върху моста като основен топос бележи именно тази гранична ситуация, в която попада основният персонаж, действието не случайно е поставено по време на война, което засилва и ефекта на вътрешния конфликт. Образите от миналото, от настоящето, както и проекциите към бъдещето се сливат в една имагинерна ситуация, намерила своя апогей на това място.
Дистанцирайки се от символичното интерпретиране и насочвайки се към чисто външното представяне на персонажите, то всеки един от тях заема ключова роля. Като се започне от забавно-агресивния и типичен образ на американски войник – James, през непрестанно четящият Одисей Mitchell до добродушния и справедлив медик Henry.
Чисто тематично The Bridge проблематизира и ни въвлича в контекста на преходността, основните идеи са предадени двустранно – очакването, споменът, надеждата, а дори и смъртта се визуализират чрез диалектически сблъсък с алтернативите им. В този смисъл The Bridge не ни дава отговори, а само поставя нови въпроси, които на своя страна нямат едностранен отговор. Хирам Джонсън посочва, че „Първата жертва на войната е винаги истината”, така може да мислим и случващото се във филма на Marlon Torres, но откъм чисто човешките му и личностни измерения. Войната винаги се извършва на два фронта – външен и вътрешен, а същината, която цели да изведе The Bridge, се корени именно в това противоречие.
