Може би всеки в даден момент си е представял как пътува във времето. Ами какво ще стане, ако го спрете? И то точно в този специален момент, който искате да запечатате завинаги. The Decelerators е канадски филм, който ще ви насочи, дали това е добра идея.
Т
ова е истина. Всеки човек си е мислил в даден момент как да манипулира времето – дали ще се връща назад или напред или просто да го спре, за да си направи шега или да ограби банка безнаказано. Ако сте гледали сериала Heroes, там Hiro Nakamura можеше да прави каквото си пожелае с времето, но това беше с цената на живота му, което навежда на мисълта, че тази материя може би не е за хора.. Вижте, Айнщайн е друго нещо.Ако това горе е само за хората с по-развинтено въображение, то със сигурност вече при вски се наблюдава следният ефект – колкото по-възрастни ставаме, толкова по-бързо минава времето. От там идва и мотивацията на тези двадесет и няколко (към 30, защото едно от момичета става на толкова в една от сцените) годишни, млади хора да направят устройства на име Decelerators, което буквално би се превело, като “Забавители” (декселератори звучи по-добре). Преди това те опитват какво ли не – секс, наркотици... медитация, но нищо не помага – те го разказват, все едно само те експериментират така, а всъщност целият забързан свят ги употребява, за да успее малко от малко да забави някои миг, различен от рутината, в която е залостен всеки ден.
От научна гледна точка, може би също е издържан и затова и присъства на различни sci-fi фестивали за кино. Това е така, защото, когато те „се спират“ в избрания от тях момент на ценно за тях чувство/усещане (дори оргазъм), те престават да съществуват, тъй като този миг вече е минал и той остава просто част от историята. Това, също затвърждава тезата, че хората са непосилни да си играят по този начин със подобни фундаментални природни закономерности. Отделно, това е егоистично решение, защото всеки един по един избира, любимия за него момент, въпреки че те са група приятели, работили заедно върху този проект, а накрая, когато остане само един, той кой момент ще сподели?
Стилът на мен ми напомня на реклама тип “raise awareness” – музиката, постоянните zoom-in и zoom-out и непрестанната реч. Има много такива мотивационни видеа, но това в никакъв случай не означава, че е лошо. Адски въздействащо е и точно, защото филмът представлява една градация като изпълнение, накрая, когато тя изведнъж спре времето за зрителя, като че ли също спира за момент, в който да се замисли. Точно както за героите във филма.
