The Final Moments of K. Brant
РЕЖИСЬОР MATTHEW WILSON  •  СЦЕНАРИСТ MATTHEW WILSON
САЩ / 2013 / 16'
В основата на този психологически трилър стои нещо, реещо се все още в относителното поле на фантастиката. Технология, способна да копира човешко съзнание върху дигитален носител и в последствие да го възпроизведе. Какъв ли може да е сюжетът около тази фабула?
С напредването на науката философските въпроси ще станат много по-интересни. Каква е връзката ли? Когато някой зададе въпрос "какво ще стане, ако...", философът или писателят ще започнат да разсъждават и да изброяват условия за това и онова. Ученият ще ги пробва, за да види какво ще стане наистина. Така двете дисциплини са се дърпали и ще се дърпат много време, докато накрая не съживяваме хора, за да ги питаме кой ги е убил.

Най-разтърсващи са точно тези научни фантастики, които описват най-съкровеното ни "притежание" - душата. Теории за нея колкото искате. Може и всеки да има собствена. Може и за всяка душа да е вярна различна теория. Може и самата душа да е идеята за това какво е тя. Може и всички да сме святи. Аз-ове... ХА! Стана много мета.

Във филма душата е в паметта. Двамата учени са правили частични копия на своята, но никога не пълна. Към края на разпита Карл казва "Това съм истинският Аз", което явно се случва за пръв път. Явно душата му се пренася там, където е цялата памет. Но в такъв случай тялото е ирелевантно. Може да е всичко, което има достатъчно място да побере толкова много информация. А без нищо да я запълни е като бяло платно. Неодушевен предмет - органичен или не.

Дигитализирана душа. Технически е възможно, ако имате толкова място да я запишете. Е, в Интернет има място за всичко. F
SUBSCRIBE
АВТОР Стефан Добрев
comments powered by Disqus
ПАРТНЬОРИ ПАРТНЬOРСКИ КЛУБОВЕ
Google+