The Old Man And The Sea @ Кинематограф.BG

T he Old Man and The Sea е написан от Ernest Hemingway през далечната 1952 в Куба според Wikipedia, а година по-късно се публикува и печели Pulitzer Prize for Fiction, а в последствие допринася и за Нобеловата награда за литература, която Hemingway получава 1954г.

47 години по-късно руснакът Александър Петров адаптира историята за късометражна анимация и съвместно с Канада и Япония, я реализира. Година по-късно филмът печели Оскар.

Удивително е какъв път изминава The Old Man and The Sea и в колко висока степен печели общественото признание. Вярно е, че историята и отделно анимацията като художествен продукт, носят изключителни качества, но има и други филми от такъв калибър, които не получават шанса да увековечат името си в списъците на някои от най-престижните световни награди.

Това, което според мен прави The Old Man and The Sea толкова въздействащ е искреният, чист и земен начин, по който разказва историята на двама герои, които са конструирани близо до идеала за човека. Отношението им към света и един към друг, уважението, което демонстрира Manolin, хлапето, което му е поверено, за да се научи да лови риба, мъдростта, която Santiago непретенциозно, но убедено изразява. Филмът дори започва с един сън от младините на Santiago, близо до величествените африкански земи, което е препратка и към циклите и безкрайността в живота и ролите, които с годините сменяме. Тогава е бил млад и смел, сега е възрастен и изморен, но пък Manolin до известна степен ще бъде превъплъщение на неговия образ. В последствие сюжета разкрива в дълбочина личността и отделните пластове на характера на Santiago, в които абсолютно всеки човек би могъл да намери ценни неща. Макар и Santiago да води изключително опростен живот в сравнение в с нашето ежедневие, оказва се, че е доста по-близо до универсалното разбиране за ценности и осъзнаване на същинската красота на живота. В този смисъл The Old Man and The Sea е носител на базисните човешки принципи, които сме издигнали в култ. А във времена, когато ценностите се интерферират с агресивния информационен поток, навлизащ все по-дълбоко в съзнанията ни, този филм остава все така актуален и в известен смисъл е убежище за онези, които искат да се върнат към самото начало, от което произтича цялата концепция за съществуването ни днес.