The One е от онези филми, които ще ви напомнят за класическия формат на късометражния филм. Кратка ситуация, двама герои, конфликт, обрат и знак равно – извода след него е индивидуален за всеки. Едва 4 минутен, The One напомня и за хубавите страни на живота.
Особено предвид обстоятелствата, които можеха да доведат и до не особено приятен край за мацката, тръгнала (почти) да обира бензиностанция, както например в Your Lucky Day се случва.
Да, съгласен съм, че в реалния живот, тази любов от пръв поглед е по-малко вероятна от възможността сегашното правителство да подаде оставка, но това няма особено значение, защото филмът като филм покрива всички критерии за да бъде наречен добър филм. Първо, чудесно заснет. Вярно е, че и терена не е сложен, историята не изисква много локации, но си личи че върху всеки кадър е помислено да бъде възможно на-съдържателен, запазвайки фокуса върху героите. Второ, макар и 4 минутен, три от тях ги изкарвате стегнали задните си части, в очакване ще я хванат ли, ще вземе ли пари от касата (което си е вече баш обир) или ще се задоволи с няколко кутии цигари (какво пък), ще успее ли да си тръгне... с други думи съспенс. Нещо, на което Холивуд са царе (жалко, че само в това и в спец ефектите си запазиха лидерството). Съспенса е нещо прекрасно, защото ангажира и нервната ви система в процеса на изживяване на филма, което го допълва и подсилва. Тръпка му се вика!
Трето, краят е изключително човешки и не бих казал, че е невъзможен. Ако бях на мястото на пича, и аз бих се пробвал?! В крайна сметка не си струва да реагира според догмите на морала и да я „хване“ в крачка, защото както има една приказка - няма куче, което да види самотен кокал на улицата и да го подмине. Това е човешката природа и не определя вътрешната красота на един човек.
Какво по-добро начало на деня от такъв филм? Обичайте се :)
