Как човек може да стане ненадминат? Вероятно, като непрекъснато се доказва пред себе си и пред другите. Например, като бъде най-добрият в това, което прави. Или в повече от едно нещо… С други думи - рекорди! Каква е тънката граница обаче между състезанието и призванието?
Режисьорът Брайън Макгин е направил повече от забавен портрет на Ашрита Фърман – човекът с най-много рекорди на Гинес, в известен смисъл най-добрият атлет в света, а в друг – добродушен перко, който изпитва себе си с всякакви шантави “параспортни” предизвикателства. Филмът може да се похвали с престижни отзиви – през 2013г. е в Топ 10 на популярната видеоплатформа Vimeo, a в настоящата 2014-та получава същото признание от сайта-стожер на късометражното кино Short Of The Week. Оказва се, че авторитетните оценки са заслужени и лентата живо и с усмивка разказва житейската история на Чупещия рекорди Ашрита …
Началото опитва да грабне зрителя с ексцентричните занимания на героя. И успява – виждаме го как върти гигантски обръч; балансира шише и бухалка, докато тича; същото прави с косачка за трева на брадичката си; жонглира, провесен с главата надолу … Вече сме наясно, че човекът отсреща е необикновен и дори леко смахнат, което означава предстоящо потапяне в неговия свят, лишен от логиката, която повечето хора споделят. След тийзъра в началото темпото разбираемо забавя и Ашрита вече е в своята неизбежна битова среда – работа (магазина за здравословна храна) и дом, обграден от приятелите. Единият е симпатичен заекващ пич, а другият – постоянен асистент в рекордите. Защото се налага някой да хвърля чери доматите, които рекордьорът улавя с уста за отрицателно време. Тук разбира се е и нестихващото куче Чемп. Вече сме убедени, че животните и техните стопани наистина си приличат по характер.
Следва ретроспекция на узряването на Ашрита за настоящата му лудост и любов – рекордите. Връщаме се назад във времето и през архивни снимки, неговия разказ и този на родителите му, научаваме как се се стигнало дотук. Как винаги е търсил смисъла отвъд привидностите, крайната истина за нещата, вдъхновението и мотивацията да бъдеш точно себе си. Юдаизмът, родово вменен, не е сработил. Будизмът обаче – с пълна сила! Ашрита напуска училища и вместо в Харвард, се оказва сред физическите предизвикателста и метафизичните селения на своя учител SRI CHINMOY. Източният гуру е любопитна личност. С медитация и спорт той постига духовна истина и предава същите нагласи на своя посветен ученик. Кадърът на извисения вдъхновяващ дядо с високо вдигнати жълти шорти, с ракета в ръка по време на тенис, е просто велик!
Централната тема обаче не са дзен-фън занятията на Ашрита, а отношенията с родителите му през годините. Доминиращата фигура е тази на Бащата, тъкмо той говори преобладаващо, а майката само съпътства. Огромно е разочарованието на уважавания адвокат, когато разбира, че синът му се е отклонил от правия път на Правото към странната канав(к)а на източните учения. Освен всичко, неговият авторитет е подменен от този на Учителя. Но голямата житейска победа е сърдечният компромис и осъзнаването: “Той е мой син!”. Когато детето е щастливо, за обичащия родител не са важни детайлите …
За общото послание на филма е важен разказът на Ашрита за човека, погълнат от наблюдението на рядък молец. Всеки с персоналната си мания или всеки луд с номера си! Всички ние имаме страсти, които ни тресат и определят – няма особено значение дали става дума за футбол, събиране на марки или скоростно хвърляне на боклука. Ашрита е пристрастен към рекордите, а други обичат да строят замъци от пясък.
Всички сме хора. Луди хора.
Героят просто е избрал да бъде дете за цял живот. Скачане, търкаляне, въртене, хвърляне на пайове в лицата на хората – тези неща го правят щастлив, както признава самият той. И наистина го виждаме засмян, запъхтян, наивен и нелеп като дете, докато скача, търкяля се и лази мечешката. Какво повече от това?!?
Режисьорската работа е на почти “рекордна” висота. В композиционен план е интересно условното разделение на две части: първата е по-обща, историята на Ашрита, семейството му и прочее; втората проследява конкретно развитие – опитът за тренировка (потенциален рекорд) в планините на Ню Хемпшир. Героят планира да изкачи връх Вашингтон на кокили като подготовка за мечтаната атака на Мачу Пикчу. Проследяваме как той и верните му другари пътуват, настаняват се в мотел, разпитват местните. Начинанието обаче претърпява провал – оказва се, че по същото време се провежда високопланинско рали и Ашрита няма да бъде допуснат. Научаваме за това непосредствено, всичко се случва пред камерата, виждаме разочарованите лица, неловкото мълчание в хотелската стая, неизречената вина … Изобщо, висока проба на документалност. Личи си, че Брайън Макгин е прекарал доста време с героя. Камерата е изчезнала като чуждо тяло и пресиращ елемент. Дори Чемп е свикнал с режисьора и оператора.
И още позитиви за Макгин … В по-ранен епизод от друга тренировка природните картини са предадени невероятно. Есенната гора не е фототапет, а необятна приказка. Настъпващата мъгла, бликналата вода и пъплещите насекоми са видими и красиви. В края, “slow motion”-ът е повече от ефектен, особено в частта с разполовяването на ябълки със самурайски меч. Не на последно място, разчупените надписи, оказващи място, събитие или пореден рекорд, дават допълнителна раздвиженост и разнообразие на изразните средства.
Единствената критика, разбира се субективна, се състои в това, че така и не видяхме Ашрита в автентична близост и контакт със своите настойници – биологичен баща и духовен пастрок. А ни се искаше.
Както и да е, филмът завършва мило и очаквано – героят посещава централата на Гинес в Лондон, където успешно поставя рекорд за ходене със свръхтежки обувки и дори изнася вдъхновена реч пред акламиращото множество от служители. В такъв момент непринуденият зрител може да се запита “А къде е Жената? Къде е Любовта?” Жена в живота на Ашрита Фърман очевидно няма. Подобни липси изглежда споделят и симпатичните му приятели. Това е задругата на самотните рекордьори. Ако имаше жени, вероятно нямаше да има рекорди.
Явно обаче Ашрита няма нагон, а само агон. Тъкмо състезателният дух е пътят към духовната истина, а жените все още принадлежат към пределите на физическото. Но какво толкова, вижте го как се смее и го разберете! Подводното колоездене и улавянето на бонбони с уста върху бус (слон) са неговото спиритуално призвание...
