Един млад мъж, пиян, самотен и намиращ се в средата на нищото, на тръгване към дома си, качва странен скитник в колата си и се отправят към щата Queensland. Наричат го още Слънчевия щат. Как обаче ще завърши това пътуване?
Дълго време се колебаех дали този филм подхожда повече на жанра трилър или повече на драмата. Де факто напрежение има и се усеща още от момента, в който скитника се появява. Краят обаче е една покъртителна драма, показваща всъщност колко тъмни могат да бъдат дълбините на човешката психика. По ирония на съдбата, филмът се казва The Sunshine State... Какво обаче огрява слънцето в тази фатална сутрин?!
Този филм потвърждава за пореден път естетиката на австралийското късо кино. То е някак реалистично. Австралийците за разлика от европейците не търсят вълшебства, сюрреализъм или подобни отклонения от реалността. Те обикновено показват "нещата от живота" в доста натурален стил. Ако забелязвате, дори на ниво кинематография, филмът е небрежно заснет. Камерата си личи доста, че е "от ръка", което е вероятно търсен ефект, защото влияе психологически на зрителите. В реалния живот, ходейки вие виждате всичко в постоянно движение. Камерата от ръка имитира това виждане и когато е правилно използван този похват, той създава по-висока степен на съпричастност у зрителя, т.е. на него му става по-интересно и му пука повече какво ще се случи.
Ситуацията също е натурална. Бар насред нищото, пиян, самотен и хич не в настроение младеж, очевидно преживяващ свои драми среща скитник, който е по-настоятелен от нормалното. Вече се предпоставя очакването на развоя, какъвто и да е той. И в някаква степен е предвидим развой. Поне аз, от самото начало бях сигурен, че двамата в някакъв момент ще се хванат за гушите, просто беше въпрос на време и кой кого. В тази натуралистична естетика има нещо много приятно. Обичам такива филми. Не знам дали защото ги възприемам като по-близки до мен или защото са простички като сюжет, но носят един специфичен чар, с който се обуславя този немалко значим клон на късото кино.