Сутрин е. Денят започва. Една възрастна жена е оставена от сина си на една пейка. Чака го да свърши някаква работа... Вечер е. Денят свършва. Възрастната жена все още седи на тази пейка. Трогващо силен филм от Египет. This Time!
Навсякъде по света,в която и държава да сте, какъвто и език да говорите, какво е икономическото положение, независимо културата как е оформила възприятията ви за близките, обществото, света. Човешките отношения са едни.
This Time синтезира нещо, което далеч не е лесно да се извади на показ в един филм – счупената ценностна система на един мъж. Мъж, който отписва майка си от живота си, зарязвайки я на една пейка, защото се е оженил за богата жена. Мотивите да направи това са няколко – срам да представи бедното си семейство пред богатите тъстове, желание да скъса с предишния си живот, тежко детство. Тези мотиви не стават ясни във филма, но каквито и да са те, всеки нормален човек би ги осъдил негативно, защото една майка не заслужава да бъде зарязана от собственото си дете в големия и прашен Кайро. Нито където и да било всъщност.
Поразяващата сила на филма обаче се крие не толкова в сюжета, колкото в изключителната актьорска игра. Толкова убедителна, истинска и трогваща актьорска игра, че зрителите вътрешно се разплакват. Сълзи не роних, но филма ме удари някъде дълбоко в емоциите ми, защото дълго време след него бях сдухан... Не разбирам египетски, затова не знам филмът по действителна история ли е, но като знам, че тук роднини се колят за имоти, съм сигурен, че тази история се е случвала неведнъж на различни места по Земята. Обичайте се!