Едно момче намира нещо, което смята, че е оставено от него самия някъде в бъдещето, за да промени хода на събитията в настоящето. Time е история, изследваща времето по нетипичен начин. Спечелил 4 престижни награди, този филм ще ви спре дъха.
Ако европейското кино е съдържателно откъм идеи, навлиза в дълбоките води на човешките открития и отделя доста време за това, то американското пък гази в плитките води, носейки ви по течението без да ви кара много да мислите. Австралийското кино е някъде по средата... Разбира се обобщенията, когато говорим за късометражно кино не са уместни, защото има много примери, които ги оборват, но някакси се усеща един общ вкус, с който може да се опишат.
Time, финалист на Tropfest, разказва за времето, не от научна гледна точка, а от чисто човешка. James прави просто съждение, което логически е ясно на всеки човек и в същото време, колко пъти сте се замисляли върху този факт, че ако наистина в бъдещето сме изобретили машина за пътуване във времето, то вероятно не бихме го показали в миналото ни, за да не нарушим хода на събитията?! Вярно или не, напрегнатия край отговаря на въпросите му за времето. Интересно е, че хората вече са измислили приложението и правилата за употреба на тази машина. Остава само да я измислим и самата нея.
Нещата, които правят Time красив и запомнящ се филм са няколко. Първо, изчистеният кино език. Чисти, но изпипани кадри, прости ситуации без да се задълбава в детайли, ретроспекцията е ясно отделена от текущото действие. Тази семпла сюжетна линия ни отвежда до колата на майка му, където вече усещаме, че нещо може да се случи. И се случва... На мен лично, финалната сцена ми спря дъха за някакви секунди. Толкова добре беше изиграно всичко, че наистина се потопих в реалността на Time, забравяйки, че съм обикновен зрител. Това е магията на киното! Освен това, те му се подиграваха, но той наистина спаси живота на майка си... В този ред на мисли може да се задълбае и в този аспект, но това вече оставям на вас.