Un Lever De Rideau @ пїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅпїЅ.BG

F rancois Ozon е френски режисьор, който макар и не особено известен в България, е автор на доста пълнометражни и късометражни филми. Un Lever De Rideau е последният му къс филм от 2006, за който мисля, че е мотивиран от лични размисли и впечатления върху вечно закъсняващите хора. Филмът до някаква степен изразява бунт срещу обществената толерантност към закъснението. Впрочем, с интерес открихме, че този филм поляризира публиката. След прожeкцията на LIVE, половината споделиха, че бил много скучен и излишно дълъг, а другата половина пък бяха на обратното мнение, смятайки, че филма е необичаен и съдържателен, вероятно защото в него намират израз на някои свои виждания.

Трябва да отбележим, че Un Lever De Rideau съвсем не е типично късо кино. Първо, 34 минути си е среднометражно кино. Второ, Francois Ozon има свой специфичен стил, разпознаваем във всичките му филми. Най-открояващата се специфика е чувството за театър. Диалога между двамата е твърде съдържателен. Изказа им е на високо ниво, нетипично за приятелски ежедневен разговор в домашна среда. Дори да приемем, че просто са интелигентни типове и така си говорят, дълго време анализират закъснението без да се отклоняват към други теми, без лафчета, без разнообразяване с действия, които да разсейват (е, освен водата от тоалетната, която не е случайна by the way). Този диалог наподобява повече сценично изпълнение в театър, но не за сметка на филмовите качества.

Un Lever De Rideau започва от поредното закъснение на жена, но на практика завършва с философска картина, разнищваща „нещата от живота“, любовта, разминаването между очаквания и реалност и сблъсък между чертите на два човешки характера. Героите! Страхотно изграждане, а това, повярвайте ми, не е лесна задача. Да създадеш плътни, многопластови герои със свой характер, който да одухотворят чрез думите си и да оправдаят чрез действията си, е изкуство само по себе си не само в киното, но изобщо във всичките му форми – театър, литература, опера. В това отношение Un Lever De Rideau е повече от успешен. Базата, върху която се изграждат тези герои е конкретен конфликт – закъснението, което също е успешно формулирано. Появи се и една теза, че двамата мъже са всъщност един, а втория е проекция в съзнанието на единия. Тоест, диалога е всъщност монолог между две противоречащи си идеи в главата на главния герой. Реално, филмът не го подсказва директно, но и не го отхвърля съвсем. Този дуализъм в главата на протагониста като че ли метафорично се връзва с разговора между двамата.

Единственото нещо, което може много хора биха посочили като минус на филма е дължината му. Ще кажат: много се говори, а малко се действа. Това го чух след прожекцията... Хмм... Гледали ли сте Речта на краля?! Филм с много говорене и почти никакво действие. Ами той събра Оскарите през 2011. Съотношението между действие и реч не е и не трябва да бъде критерий за качеството на киното. Освен това действията почти винаги произтича от речта, така че сама по себе си речта би могла да бъде по-ценна и интересна, отколкото действията, стига обаче и да е уплътнена с качествено съдържание, което вече установихме за този филм. Ако ви е бил скучен, значи не сте следили внимателно диалога. Факта, че след края на филма не бях съвсем сигурен на чия страна да застана, защото и двете са еднакво убедителни, показва, че от филма има дори и какво да се научи.